tast_well1  Първо направление – Бъдете елегантни!

Дружеството предлага следните продукти:
Детоксикация и намаляване на теглото, чрез пиене на пресни зеленчукови и плодови сокове;
Детоксикация и намаляване на теглото чрез вегетарианска диета;
Детоксикация и намаляване на теглото чрез ензимна диета;
Детоксикация и намаляване на теглото чрез медолечение;
Детоксикация и намаляване на теглото чрез пиене на родопски чайове;
Природосъобразно хранене „Добро начало”;
Пречистване на тялото и духа чрез хранителни режими в съответствие с дълговечните християнски ценности и християнски добродетели: 4 режими, заимствуващи идеи съответно от Великия пост, от Петровия пост, от Богородичния пост и Рождественския (Филиповия) пост;
“Пет поредни дни” за детоксикация на тялото на основата на суровоядството.
Програмите на „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД за нормализиране на теглото съчетават следните принципи: привеждане режима на живот в съответствие с естествените биоритми на организма, природосъобразно хранене, нормализиране на емоционалното състояние с помощта на антистресови техники и повишаване на физическата активност чрез целенасочено ежедневно физическо натоварване на тялото.

med_well Второ направление – Красота и здраве!

Тук са разработени следните подпрограми за
Балнеология в гр. Хисар,
„Колонохидротерапия”
„Йонотерапия”

Минералната вода в Хисар лекува заболявания на бъбречно-отделителната и храносмилателната системи, дископатии, радикулити, полиневрити и др. заболявания.

В съответствие със специфичните особености на своите два балнеообекта, Дружеството предлага специализирани продукти за балнеолечение, разработени с помощта на изявени специалисти и научни работници.

look_well Трето направление -Изглеждайте добре!

Акционерното дружеството „Орфей клуб уелнес“ предлага:
Програма „Ароматерапия”;
Програма с мед при целулит и затлъстяване;
Бодирепинг с водорасли;
„Таласо вита”;
„Терапия за лице и шия”.

feel_well Четвърто направление – Чувствайте се добре!

Идеята туристическите продукти да се допълнят с продукти за духовно пречистване е истинска уелнес идея, която освобождава от ежедневния стрес и възвръща естественото човешко чувство за радост от живота. Тя се основава на наличието на редица специфични за Средните Родопи антропогенни фактори (фактори, свързани със съзнателната дейност на човека), влиянието на които в значителна степен обяснява родопския феномен на дълголетието. От тези фактори следва на първо място да се споменат митовете, легендите и преданията за Орфей, изключително богатото културно наследство на Родопския край, историческите паметници, традиционния бит, обичаи, фолклор, начин за общуване на родопчани с природата и космоса. В настоящия момент Дружеството предлага:
Програмата „Легендата на Орфей”;
Програмата „Вяра и Духовност”;
Програмата „Родопски традиции и фолклор”;
Програмата „Културата на древните траки”
Програмата „Космос”
Програмата „Родопска архитектура”

Предвижда се в хотел „Смолян” да се създаде Центъра „Орфей Клуб НЕОДАН” за природопрофилактика, лечение и квалификационни обучителни програми на природолечители, билкари, пчелари и др.
В рамките на бъдещия Център за здраве и дълголетие във Велинград се предвижда изграждането на  ботаническа градина.

fair_well  Пето направление – Опознавайте изкуството

Изкачване на Мураками или как да ограбим хлебарница

Андрей Архангелски

Дай сакурата* в музея

* (Бел. на прев.: «сакура» – японска декоративна вишна с розови кичести цветове, символ на Япония)

Японците по нещо много приличат на руснаците. Те, подобно на деца, също се отнасят към националното си достояние като към писано яйце. В тази страна живее доста голямо количество ортодоксални хора, които са убедени, че единственият начин да съхраниш своята самобитност е строго да следваш хилядолетните културни канони и прочее. Много от тези хора са луди на темата «възраждане на Великата Японска Империя». Най-радикалните, от типа на сектата «Аум Синрикьо», понякога извършват внезапни нападения като нашумелия взрив в  токийското метро. Активните усилия на всички тези граждани доведоха дотам, досега да възприемаме Япония примерно така: цялото население от мало до голямо се храни с клечки, консумира само суши (японистите са в ужас: онова, което сервират у нас в московските ресторанти, е също толкова национално японско ядене, колкото хамбургерът е американско), а пък сакето, изглежда, го пият даже бебетата вместо млякото на японската майка. Нататък: всички жители на Япония са се впуснали в хороводи около цъфтящата сакура (фишек, по аналогия с нашите «неизменно яки руски студове». Да помните тези студове да са се задържали в Москва повече от три дена през последните пет години?.. И аз.). Девойките ходят единствено в пъстри кимона (които кой знае защо добре се перат само с американски прах за пране, както става ясно от рекламата). Повсеместни благовония. Къщички със засукани покриви. Мъдри, с дръпнати очи, старци, които изричат по истина на час и току поглаждат тесните си бради. Самураи. Харакири.

Най-смешното е, че именно такава искат да виждат Япония и някои агресивно настроени японци. Всичко останало те наричат «бата-кусай» – такъв един груб японски израз, който означава дословно «вонящ на масло». Именно така ортодоксите наричат всичко «чуждо», не тукашно, маниерно-неяпонско…

В действителност Япония отдавна вече е друга.

Ако искате да видите, чуете, почувствате живата, съвременна Япония, забравете за цъфтежа на сакурата, изхвърлете от главата си кимоното и напред след писателя Мураками. Той ще ви научи как да обичате майката (родина).

Кой е за Кобе?

 Очевидно, понеже Харуки е израснал в семейството на преподавател по класическа филология, всички гореописани работи са му известни още от детството. Писателят е роден през 49-та г. в град Киото, но много скоро семейството се преселва в едно недалечно място, на сто километра се намира пристанищният град Кобе. Кобе е един от малкото градове в Япония, където преди петдесет години са могли да се намерят чуждестранни книги и е могло да се пообщува с чужденци. Независимо, че социално-икономическите формации в Русия и Япония са различни, психологически ситуациите в двете страни са много сходни: чак до 80-те години в Япония съществува системата на пожизнения наем, която гарантира на човека безметежно съществуване в замяна на робска покорност и точно следване на установените норми. В Япония жилищата са много скъпи и затова средностатистическият японец изплаща жилищния кредит даже не 25 години, както на Запад, а цял живот. Най-малкото непослушание или грешка – и човек отива на улицата, без каквато и да е надежда да се сдобие със собствен дом. До голяма степен именно затова – заради страха – японците са такива акуратни и изпълнителни. Съвсем доскоро те нямаха и най-малкия шанс да разкъсат този порочен кръг – безпросветно да се трудиш цял живот, за да умреш в собствено жилище. В символ на съпротивата спрямо тези сурови порядки се превръща писателят Мураками, когото през последните двайсетина години японската младеж просто боготвори.. Ето как започва всичко това…

 В Кобе често пристигали кораби от Щатите, Англия и т.н. Матросите, купили далеч някъде някакво модно битническо книжле, като пристигнели тук, охотно давали тези книги в антиквариатите, а антикварите, от своя страна, на безценица продавали книгите на странното японско момче. След войната рядко някой японец знаел английски език, а Мураками бързо усвоил инглиша като втори роден. Изчитайки Марсел Пруст, Труман Капоти, Раймънд Карвър, младият Харуки въвличал баща си в дискусии за японската и световната литература, като все повече се учудвал, че те двете нямат почти никакви допирни точки. В резултат Харуки си изпатил: баща му задълго прекратил всякакви отношения с него и те много години не общували един с друг.

 За закоравелия турист Кобе може да стане първият опорен пункт в тура «По пътеката на Харуки». За да схванете съвсем не простата ситуация в съвременната японска литература, вие трябва да намерите в сенчестата уличка къщичката на родителите на Харуки, да седнете на скамейката пред нея, да отворите някоя от книгите на Мураками и на висок глас, с упоение да демонстрирате възторга си на съседи и минувачи… Япония, макар и малка, е нееднородна страна: дели се на «стара», наричана «Кансай», и нова, именувана «Канто». Между двете части на страната съществува негласно съперничество: «старата» Япония презира «новата», счита я за повърхностна и твърде достъпна. Пристанището Кобе – това е «старата» Япония и тукашните по-възрастни жители особено активно не обичат Мураками… Щом като в края на улицата се появи нахъсена тълпа от облечени в национални дрехи и с тояги в ръце хора, това е сигнал: време е да се насочим към следващия пункт по нашия маршрут – град Токио, столицата на Страната на изгряващото слънце и битовите уреди.

Хамлет и хамбургер

 Градът и особено Токио за Мураками, за разлика от рефлексиращите градски сноби, е съвършено реално място. Мураками изобщо живее в реалния свят и в него ситуира своите герои, като по този начин се бори с долнопробните стереотипи по отношение на Япония. Мураками гледа на Токио с европейски очи, за което него ни-и-икак не го обичат местните естети. 90 процента от японските писатели живеят в столицата, обединени са във всячески съюзи и пр., ядат и пият за десетима, но пишат като прилагат традиционно отстранения, загадъчен, мазохистичен и аскетичен маниер, за самураи, гейши, сакури и пр., доколкото така повелява традицията в японската литература. Героите на Мураками, сякаш напук, ясно фиксират всяка своя крачка в пределите на града. Стига се до идиотизъм – обикновено героят на Мураками, даже раздиран от хамлетовски и достоевски въпроси (последния Мураками, между впрочем, счита за най-великия писател), даже в минути на най-висше духовно напрежение, не забравя да фиксира какво месо предпочита по това време на денонощието, какви ингредиенти са му необходими за приготовянето на салати, каква марка е колата му, на коя фирма е парфюмът на неговата приятелка… А самият той в същото време се терзае ли, терзае…

 Описанието на баровете и ресторантите, където обикновено героят на Мураками решава ключови въпроси – това е отделна тема. Мураками скрупульозно посочва името и едва ли не адреса на бара, ресторанта, кафето («ние пристигнахме в район Шибуя, насочихме се към кафето на крайбрежната улица…» и т.н.). В процеса на решаване на неразрешими проблеми авторът не забравя да спомене менюто, цените, работното време и времето за изпълнение на поръчката. С до известна степен идиотска прецизност Мураками изброява и названията на спирките на метрото, маршрутите на автобусите и таксиметровите пиаци – неговите книги, дори те да не ви харесват, можете да използвате в качеството на пътеводители.

 При все това, душата на Мураками е напълно японска, понеже зад шикозните фасади или корпоративните пластмасови усмивки той е способен да съзре истинската Тайна. Тази Тайна, според Мураками, на свой ред, не се «спотайва в старинните манускрипти» и не е «вълшебно разтворила своите обятия», а конкретно и внезапно иззад ъгъла те бухва по кратуната с прашна торба. Вие не ще чуете даже класическата дивотия за осенилия писателя «неуловим дар» – Мураками съвършено конкретно сочи времето и мястото, когато се е почувствувал способен да пише. Това се е случило през април 1978 година. По това време вече завършил престижния университет Васеда (отдела по класическа гръцка драма), 29-годишният Мураками дошъл на токийския стадион да гледа бейзболния мач Япония – САЩ. Неотразимият Дейв Хилтън открил първия за сезона мач. Ето че играчът отбил един удар, хванал подаване… Трибуните ревнали. И в този момент, както по-късно признава Мураками, той разбрал, че може да напише роман. Наистина, той не може да обясни случилото се: «просто разбрах и толкова». В миналото са останали годините на политическия хаос, участието в «младежките бунтове от 70-те», охраната на американските военни бази, в резултат, всичко това завършва с поражение и Мураками бива разочарован от бунта като такъв, кълне се никога повече да не участва в каквато и да е стадност, включително и литературна… Затова ние правим почетна обиколка на токийския стадион, намираме на източната трибуна столче номер 459А, любовно покрито с бродирано покривало с психоделическа дантела, столчето, на което някога в момента на озарението е седял Мураками. Това място е станало култово за напредничавата интелектуална младеж, прието е тук да се събират и да обсъждат последните произведения на майстора… Разменяме няколко думи на английски и излизаме отвъд оградата на стадиона. Време е да хапнем, а значи, напред към джаз-бара с названието «Питър Кет», който Мураками и супругата му Йоко (лично мене само споменаването на това име ме вбесява, но какво да се прави – така се казва не само вдовицата на бедния Ленън) са държали през 70-те години.

Писателят от бара

 Да-да. Мураками, като не иска да участвува в движенията и сраженията, а също и да преподава в университете, решава да открие кафене. Също, между впрочем, култово местенце. Там Мураками работи цели седем години заедно с жена си. Независимо от специфичния избор, Мураками, кой знае защо, не обича пияните клиенти (това е все едно да вадиш мед и да не понасяш ужилванията на пчелите – в Японии пият не по-зле от нас, отпускат японците почти както ние). С достигналите до кондиция Харуки се разпорежда жестоко: често с юмруци, изхвърля навън подпийналите клиенти – мъжага е той, жилав и физически здрав.

Не обича Харуки и музикантите, които напират да свирят надрусани – напомням, че става въпрос за джаз-кафене. Освен това Харуки от време на време уволнява барманите: като наблюдава работата им, той се убеждава, че изкуството талантливо да забъркваш коктейли се родее с писателския дар и не може да намери спокойствие докато не намери талантлив барман. Как при всичко това Мураками смогва да не се издъни с кафенето цели седем години – това е загадка. С такива претенции трябва да работиш по-скоро в морга или манастир… Можете да помислите, че кафенето е било нужно на Мураками за закърпване на семейния бюджет? Нищо подобно!

Основният парадокс е в това, че живее Мураками точно от литература! Иди след това че разбери, за какво му е било да се мъчи с това кафене…

 «Ф света на прикаските сашто обича кифли»

 Мураками е имал доста мизерна младост. Доколкото не искал да работи, понякога е нямало дори какво да яде, та с приятеля си Мураками понякога крадял нещо от някоя хлебарница. Една вечер те се отбили в някакъв магазин и искали да свият малко топъл хляб, но били забелязани от стопанина. Той предложил на момчетата следното странно условие: ако те се съгласят в течение на половин час да послушат заедно с него Вагнер, той ще им даде всичкия хляб. Момчетата се съгласили, обаче след този случай започнали да се случват странни неща: като се изпокарал с приятеля си, Мураками спрял да тунеядства, тръгнал на работа, оженил се и въобще станал човек. Минали години. Веднъж Мураками се събудил посред нощ от непоносимо чувство на глад. Хладилникът се оказал празен и измъчваният от глад Мураками разказал на жена си за някогашния случай в хлебарницата, като се оплакал, че досега го спохождат странни видения. Жена му го убедила, че докато са слушали Вагнер Харуки и неговият приятел са станали жертви на проклятие, своего рода уроки, от които могат да се избавят само по правилото «клин клин избива». Въоръжени, съпрузите отишли в близкото кафене и извършили по настояване на жената на Мураками ритуален обир, вземайки тридесет бигмака и по такъв начин снемайки комплекса за нереализирано желание. С времето това се превръща в своеобразен ритуал в младежките среди: в тамошното общество се появява даже такъв израз – «време е да обираме хлебарница». Според преданието, в средата на токийските интелектуалци се счита, че като ограбиш хлебарница, се освобождаваш от разни вредни интелигентски комплекси. («Хлебарницата зад ъгъла» е част от общата атракция, затова таксиметровият шофьор няма да се учуди на молбата ви и ще ви откара, където трябва.) Пред входа си нахлузвате маската, изваждате оръжието и, прикривайки се с одеало, се вмъквате вътре с вик: «Всички на земята, не мърдай!» В хлебарницата вече ви чакат специално обучени и вежливи «жертви» – след грабежа вие трябва да ги завържете, а срещу специално заплащане можете даже и малко да се погаврите с тях. През всичкото време докато вие разпределяте по торбите награбеното, тишината се нарушава единствено от пленителните и величествени звуци на Вагнеровите мелодии…

 Мураками изобщо е доста странен субект. Освен че се бори с архаичните стереотипи той с не по-малка страст презира и съвременното потребителско общество или, както самият писател нарича този начин на живот. В рамките на борбата с еснафщината Мураками, вече бидейки най-високоплатеният писател в страната, примерно веднъж на половин година провежда такива забавни акции: купува нови коли, подкарва ги и пред очите на събралата се тълпа ги оставя да се бухнат във водите на Токийския залив в района на Сибаура. Сега този район е ограден и също се явява култово, едно такова неприкосновено място. Местните жители остроумно са го нарекли Гробище на потребностите. Какво само не плава там: останки от «мазерати» и «сивик», «корола» и «субару», «порше» и «ягуар»… Впечатляващо зрелище – заслужава си да отидеш, само за да видиш със собствените си очи… Много хора разчленяват останките на колите за сувенири. Ако видите на брега скромно облечен дългокос японски юноша съсредоточено да се опитва да улови капак от «субару», можете да бъдете сигурни: това е поредният поклонник на Мураками. Смело се приближете, запознайте се, дискутирайте съдбините на литературата.

Кръстина Арбова-Георгиева
Гьотинген

think_well  Шесто направление – Мислете позитивно!

Тук дружеството възнамерява да предложи специфичните продукти:

Програма „Креативност”;
Програма „Арт терапия”;
Програма „Лятна академия”;
Програма „Родопски форум”.

be_well  Седмо направление – Живейте добре

В настоящия момент Дружеството може да предложи по индивидуално запитване следните програми:
„Петте тибетски упражнения” за групи от 10-15 души, съчетаващи традиционните ритуални практики със съвременната медицина;
“Упражненията на Нурбеков”;
Програма „Фитнес”;
Програма „Танцувай с мен”.

go_well  Осмо направление – маршрути, опознаване

Нашият девиз е:

ТУРИСТЪТ Е ТАМ, КЪДЕТО ИМА СЪБИТИЕ!!
НИЕ СЪЗДАВАМЕ СЪБИТИЯ ОТ НАШИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ.

Достъпни за всеки са:
Програма „Туристически маршрути в Родопите”;
Програма „По светите места”;
Програма „Оф-роуд”;
Програма „Вело тур”;
Програма „Фотосафари”.

Тези направления, туристически маршрути и уникална карта на природните и културните феномени в Родопите могат да бъдат разработени по индивидуални запитвания!

За повече подробности търсете книгата „УЕЛНЕС ЗА ВСЕКИ“ издание на „Орфей клуб уелнес“ АД или се свържете с нас на посочените кординати!