Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии (т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

%d0%bc%d0%b8%d1%81%d1%82

Орфическите мистерии в Триградското ждрело се провеждат в края на юли. Организират се за първи път през 2003 по идея на Светозар Казанджиев и включват демонстрация на езически ритуали и обреди от различни епохи.

Празничната програма включва ритуално посрещане на слънцето, танц на нестинари, чайна церемония с
колективно пиене на мурсалски чай, жертвоприношение и ритуално белязване на челата с кръв от жертвено животно, а също и неповторимия ритуал – „прогонването на дявола“… Когато грохотът на десетките кукерски звънци отекне в Триградското ждрело ще разберете какво е било усещането на вълшебния певец Орфей, когато е слизал в ада заради любимата си Евридика….

%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%b3%d1%80

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *