orfei_k

ПРОИЗХОД НА МАСКАТА И ОРФИЗМА В ТРАКИЯ

Първата маска в света била ритуална. Нейният произход е свързан с Вярата в задгробния живот. Тя преминала през много интерпретации, обслужвала различни цели и разбирания. В мистицизма на безсмъртната душа и прераждането е скрита магията на маската. Родила е и орфизма с неговите „паспорти за отвъдното“, и ученията  само за посветени.

Напоследък в българската археология постъпиха уникални открития. Добре е и археологическата ни наука да бъде достойна за тях. България е вероятната родина на маската и на орфическата идеята. Но орфизмът поставящ божественото над всичко, никога не е бил религиозна практика в Тракия, нито пък е бил част от управленската доктрина. Царските ритуали изповядват друга идея. Тя още личи из руините в България.

Йордан Детев

ПРОИЗХОД НА МАСКАТА И ОРФИЗМА

Може да се спори кога и къде се е появила първата маска, но подобни изображения се мяркат още от времето на неолита. Ред „подбудителства“ са сред обичайните заподозрени за появата й. Те очертават всички следващи нейни проявления. Една част от тях я задържат трайно в света на сакралното – сред прояви свързани с Вярата в отвъдния  живот, прераждането и ред други езотерични мистики.  В това си качество тя несъмнено символизира различни етапи от раждането на царската институция и нейните взаимоотношения с разнообразните проявления, припознавани от хоратапо земята като дело на висш разум и воля. Благодарение на начините за нейната употреба и влаганата в тях символика, можем да подразберем нещо за трансцедентността и иманентността, с които било заквасвано установяването на династичните режими по света.

Маската била замесена реално и в трите свята на древните – светът на мъртвите, светът на живите и светът на Боговете. Пътува ли тя между тях и чий представител е била? С какви послания е натоварвана?

Произходът на маската е ритуален, но какво е било участието й в различните ритуали и в различните времена? Освен ритуална, друга нейна основна характеристика позволява да я наречем и въображаема, защото по принцип тя символизира невидими действия, извършвани с нереални персонажи.

Най-близо до тези черти е

САКРАЛНАТА МАСКА

Откриваме я в реални и в символични погребения. В символично погребение (кенотаф), тя търпи повече и по-сложни интерпретации. Материализира изцяло въображаемите персонажи на Покойника, Вярата в задгробния живот и Пътят му в Отвъдното. Това е материята, с която борави орфизма като религиозна доктрина.

Друг основен тип „въображаема маска“ е

ПРОФАННАТА МАСКА

Ритуалната маска заемала важно място в управленската доктрина. Тя подавала ръка на простолюдието, за да му съобщи основни мистични същности. Но други нейни простонародни проявления изглеждат плод на изначалната идея за другост или на „ефектът на огледалото“, почувстван още от праисторическите хора. Маската уви, може и да скрие самоличността, което – знаем го от наши дни – я прави използваема и за престъпни цели.  Общо погледнато, многобройните загадъчни значения на маската й спечелват още едно определение – магическа, заради недоразбраните й особени свойства. Очевидно профанната маска е подражателна. Най-често е уважаван „служител“ на Бога на веселието, който и да е бил той.

Фолклорът опазил основното от стария ритуал и първичните обредни действия. Така като карнавална, маската продължава и до днес своя разказ.

МАСКАТА И ИЗКУСТВОТО

Маски на въображаеми същества, изскочили от древногръцки и други стари митични извори, показват, че виртуалните образи на божества и  приказни фантастични същества трайно са се настанили в изкуството поне от VIII век преди Христа насетне. Популярността им надхвърлила литературните жанрове и провокирала появата им в изобразителните. Тези „прескачания“ от една в друга форма на изкуството, регистрирани за първи път тогава, са интересна тема, в която дори съвременната виртуална култура може да потърси свои корени. Връх на тези символики е театралната маска – една другост дала виртуален образ на човешките емоции и характери. С тях психологията – основна тема и в античния театър, се материализирала. Тези любими театрални „образи“ култивирали спектакли за отбрана публика. Със сигурност, още от тези времена, можем да приветстваме маската в пантомимата и кукленото шоу.

Друга идея виждаме въплътена в скулптурата и архитектурната композиция от елинистичната епоха – маска –шаблон или шаблонът като маска. Там тя служи за възпитание в идеала за красота, към който древна Елада се чувствала толкова привързана. Какво освен идеализирани „красиви маски“ са лицата на античните куроси, кори и кариатиди? Под тези прелестни маски – мечти, елините скривали обикновените човешки несъвършенства, заради техните предпочитания към идеализиране във всичките му измерения. Тъй натурализма в изкуството получил своята опасна алтернатива.

ПРЕДПАЗНАТА МАСКА

Друго проявление, вече като предпазно средство, заслужила маската току-речи с откриването на металите. Първи литературни сведения черпим от сагата за Троянската война, където чрез величествените двубои съзерцаваме изумителни доспехи, сред които блести шлема. А всеки шлем е и защитна, предпазна маска. Още древността познала пищното му разнообразие, вероятно заради друга важна функция – бърза разпознаваемост, особено важна когато войната срещне две наемни армии. Този вид наемен труд бил широко използван, цели армии комплектовали с наемници и шлема бил важен опознавателен знак.

Римската античност изковала от него една новост – появила се шлем –маската, един военизиран член в семейството на погребалните маски. Тя конкретизира и увековечава славния (и високопоставен) воин, явявайки се негов точен „метален“ портрет.

МАСКАТА В ТРАКИЯ

Първата маска открита по нашите земи е от неолита. Слабата тогавашна художествена техника не позволява да се твърди категорично, дали това са опити за скулптиране на глава или маска. Нищо чудно в отделни случаи да попадаме и на случайни внушения, но някои от стилизираните изображения определено могат да носат подобно определение. Няма сведения за ролята на ритуалната маска в онези времена.

Но уникалния наш енеолит ни поднася пълна информация за употребата на маската в онези времена.

 

НЕ

Няма да разберем древните мистерии, още по-малко тракийските, ако не кажем, най-сетне, какво е причинило голямата разлика между елинската и тракийската античност.  Тази разлика очевидно се  криела в особеностите на управлението, обществените нрави и устройство и религиозно – управленската доктрина, на които се подчинявали тези две много различни общества. Но уравнението  няма да е пълно, защото преди това се налага да сравним тукашните две древни култури, Старата и Новата, и изясним причините за драматичната промяна във възгледите и поведението на местните. Доскоро подобни теми бяха напоени със забрани и откровени заплахи, та у нас още има специалисти, които по инерция наивно искат хем да ги заобикалят, хем да останат в науката. Уви, това днес едва ли е възможно.

Блестящия праисторически период по нашите земи – сега все повече го осъзнаваме – нямал равен в Европа и света. Но историята продължила своя ход и този период изчерпал предимствата си. Настанало очакване за промяна и поява на един Достоен, който да поведе хората от отдавна създаденото, перфектно праисторическо село към задаващия се вече пред –античен град. Времето само викало този Посветен, способен да извърши промяната, търсило Месията на античната човешка цивилизация. Но що за промяна била належаща? Днес всичко изглежда ясно – в праисторическите села била отгледана висока стара култура, нужно било единствено тя да премине в друго качество, в нов социален и обществен тип. Такъв тип можел да отгледа само Градът. Уви властта предпочела да остави хората на село, да ги подстригва и дои, да ги управлява като безмълвни поданици. Нещо повече тя се погрижила да оправдае поведението си, предлагайки нова религиозно-управленска доктрина. Тя била призвана да смени старите порядки, обличайки ги в нови, лъскави внушения. Каквото сам си направиш, никой не може да ти стори.

 

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ УСИЛИЯ

И сега се появяват само многобройни опити да прехвърлим отговорността за тази липса на „новодошлите траки“, смутени от изчезването на важни страни от нормалното човешко съществуване. Чисто хронологически обаче, изчезването на нормалния социален и обществен типаж идва малко ранко за късните „спасителни“ преселения на конни народи, към които гледат опитите промяната да съвпадне с времето на прииждащи към полуострова вълни от ахейски племена. Надеждите тяхната поява да се припокрие  с Траките ще останат напразни.  Защото ахейците само кръстили с това име местните племена, които заварили. Та дупката от близо 2500 години няма как да бъде запълнена. И стои българската археология десетилетия наред в безпомощно неведение относно причините довели до Новата ( пред-антична и антична) местна древна култура, установила се задълго сред коренното население тук.

Всуе са днешните усилия на археолози да прехвърлят отговорността за изчезването на Стария тип местна култура на „новодошлите траки“. Чисто хронологически промяната идва твърде рано спрямо далеч по-късните преселения на вече конни народи, към които искат да я пришият. Ялови ще останат и опитите, появата на нов тип местна култура да се омеси с времето на прииждащите на вълни към полуострова ахейски племена.  Съшита с бели конци стъкмистика е явяването с тях и на други народи, които уж били получили името Траки и то точно от ахейските пришълци, с които кажи – речи, пристигнали заедно?! Нелепо е, защото Новата местна култура, заради която се вадят тези безмислени дебати сред специалистите и в обществото, се е била установила близо 2500 години, преди модерните опити да омесваме траки –пришълци с безспорното ахейско нашествие.

Артефакти за тези 2500 „преходни“ години има предостатъчно. Но за какво свидетелстват те? Всичко говори, че тук се установил някакъв прото-феодализъм, собствеността минала в ръцете на едри земеделци и скотовъди и се появил конфликт на интереси. Класата на тези крупни собственици поддържала Царя и по негов образ и подобие държала юздите на по-големи или по-малки групи от хора, на повече или по-малко села, на повече или по-малко имане. Така някак естествено дошъл управленския модел на тази новоизлюпена „партия на посветените“. Логично и адекватно се сменила и религиозната доктрина, особено пряко свързана, в онези времена с управленската практика. Вярата и начинът за нейното изповядване дали дълбоките и непоклатими основания за установяване на определен маниер на управленско поведение. Били пренасочени старите вярвания, запазвайки ги формално, за простосмъртните, като общонародни увеселения. Царят-жрец потърсил начин да се отърве от старите духовни пастири, наследници на праисторическите жреци. Тази борба била остра и люта. Как е завършила ни подсказва края на Орфей. Не по-различна ще да е била съдбата и на цялата каста, на която пренадлежал. Било си е обикновена борба за власт, за … единоначалие? Тъй се родило безсмъртието на Царя – Жрец – Херос. Със старите мистерии било свършено. Именно проследяването на този драматичен исторически обрат ще ни даде шанса да погледнем в това тайнствено чудо – орфическите мистерии.

ПРАШИНКИ НА ВЯРАТА

Първи следи от стари праисторически мистерии основани на Вярата в свръхсилите на природата и произтичащи от нея философско-религиозен монизъм са открити край село Мулдава преди 8000 години. Т заслужават отделен материал, заради редкия шанс да разкрием най-стария култ, оставил ни първата свещена трапеза от един удивителен ансамбъл с ритуални съдове.

Мистериите запазили външни белези и в новата религиозна доктрина. Имали буен, разюздан характер, което било поощрявано. Но Царят- „земен бог“ вече се намъкнал в кожата на свещеното животно, умирал и възкръсвал с всеки нов пролетен цикъл, докато в последния си ден изгарял всецяло, все едно изпепелен от допира си с Бога – Слънце, прегръщайки възжеланото безсмъртие. Този модел продължил съществуването си с хилядолетия. С него местните племена влезли в античността.

ПОЯВА НА ЕЛИНИТЕ

Появилите се дълеч по-късно ахейски племена, сновали своите полиси и посегнали към уредба драматично различно от тукашната. Скоро полисите отхвърлили монархията, т.е. старото царско тиранично управление, особено  на мода у траките и разбудили съзнание за нови граждански общества, призовавани и призоваващи към активно участие в политиката.  За тях било безумие някой  да демонстрира разкошен живот и да се стреми заради заслуги, камо ли заради произход, да обсебва повече от една длъжност, докато тукашната висша практика залага изцяло на единоначалието и култа. Нещо повече, общественото устройство на полисите не допускало никой друг да налага еднолично мнението си на другите. Подобни опити или проявления били сурово наказвани. Законите били тези, които определяли всичко – от държавното устройство до човешкото поведение. Появил се истински стремеж към доброзаконие  – на гръцки – еуномия, а с него и страх от Закона, впрочем най-големия елински страх в онези времена. Ето кое и как управлявало древногръцките градове, защото било несправедливо някой човек да има надмощие над равни. Законът потърсил своята норма в божествения разум, лишен от страсти и човешки щения. Е, практиката скоро се разминала с тази прекрасна теоретична рамка, та на древните гърци дължим притчите за „танталовите „ мъки и Сизифовия труд. Но така или иначе в древна Елада безсмъртни останали само … олимпийските божества.

РАЗКАЗЪТ НА ЕЛИНИТЕ

Всичко запазено от елинистичната античност – от митовете до историите – са разкази за Елада и нейния поглед към останалия едновремешен свят. Тъй без други свидетелства уви, ще погледнем изобилието от древногръцки доближавания и заемки от заварените тукашни племена и от тяхнята предълга, висока културна традиция.

 

Със или без надеждата за равенство, всички хора се нуждаели от онази възвишена вяра за смисъла на съществуването, за щастлив живот след смъртта, от един стремеж към безсмъртие, което за древните граждани на полиса било отредено само за боговете им. Ето защо древна Елада посегнала на местните древни култове към божества, които за разлика от откритите всенародни празненства, били свързани с тайни ритуали на посвещение и с обет за мълчание. Тях наричали мистерии и противно на разпространеното мнение, достъпът до тях бил свободен и неограничен от определена възраст и за двата пола. С други думи те имали общ колективен характер независимо,  че мистът заставал пред олтарите и кошовете със свещени предмети сам.  Най- висшата степен на посветеност била подсказвана по определен начин, като давала на посветения „очевидство“.Понякога подготвяли мисть, запознавайки го с всяка ритуална стъпка.

В последната витрина на зала „Праистория и Античност” са представени уникални глинени цветни маски на Вакханки и Сатир – персонажи от свитата на Дионис – богът на виното и веселието.

Дали Орфей е предполагал, как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто, дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и в нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *