Киселото мляко – българския патент за здраве и дълголетие
доц. д-р Анастасия Нейчева
Проучванията ни през последните години показват, че традиционната българска кухня от края на ХІХ век и първата половина на ХХ век е доста близка до т.нар. средиземноморска диета. Нещо повече - традициите на храненето във всички балкански страни подчертават една изключителна близост, което ни дава възможност да говорим за балканска здравословна храна или за балканска диета. Традиционното хранене на балканските страни отговаря на важни критерии за здравословна храна.
Типичен пример за български принос към балканското здравословно хранене е българското кисело мляко. Още Мечников в края на ХІХ век доказва, че в основата на дълголетието на българските планинци стои консумацията на киселото мляко, а проф. Асен Златаров пише: "Киселото мляко е еликсир за дълголетие." Киселото мляко е млечен продукт, който се получава чрез ферментация на мляко. Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко –Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно. Не е възможна ферментация при наличие на само една бактерия. Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията.
Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане. При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.
История на киселото мляко
Липсват точни данни за произхода на българското кисело мляко. Една от теориите за неговото възникване се свързва с траките. Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и тучни пасища. Всичко това допринесло да се развие цветущо овцевъдство. И
поради това основното домашно животно на траките била овцата. Траките забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”.
Друга теория свързва неговото възникване с живота на прабългарите (номадско племе, дошло на Балканите от Азия през 681 г.). Предполага се, че предшественик на киселото мляко е една напитка от ферментирало мляко - кумис (kumis), която прабългарите правели от кобилско мляко. След като се заселили по нашите земи и опитомили овцата започнали да правят „кумис” и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество. Нито една от тези теории не е доказана напълно.
За пръв път българското кисело мляко се споменава в литературата през VIII век под името йогурт. Чингиз хан (1206-1227) използвал киселото мляко за храна в армията и като средство за консервиране на месото. Млякото било запазвано в овчи стомаси. Под действието на наличната микрофлора в млякото протичала млечнокисела ферментация, в резултат на което се получавало киселото мляко. След като го изгребвали, напълвали стомасите отново с прясно мляко, а останалото кисело мляко служело за закваска.
В Западна Европа за пръв път българското кисело мляко се споменава през 1664 г., след като един арменец от Цариград успял да излекува френския крал Людовик XI от неизлечима тогава стомашна болест, като го подложил на диета от българско кисело мляко. В знак на благодарност Людовик разпространил информацията за храната, която го е излекувала из Европа. Затова съвременното кисело мляко в Европа води началото си от българското кисело мляко.
В началото на XX век в най-известния за това време институт „Пастьор” в Париж постъпил на работа големия руски биолог Иля Мечников (1845–1916). Той допуснал, че стареенето на човека е болест като всяка друга. Мечников приема, че белтъчните вещества в дебелите черва загниват, при което се получават токсични амини, вредни за човека. Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите на артериалните стени. В резултат настъпват старчески изменения при хората, които водят към прекомерно ранна смърт. Мечников смятал, че вредното действие на тези микроорганизми би могло да се намали чрез подходящи лактобацили.
Мечников събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България – четирима на 1000 души. Той отдал това на редовното консумиране на българско кисело мляко. Така Мечников пръв поставя строга научна основа за хранителните, диетичните и лечебните свойства на българското кисело мляко и обръща вниманието на световната общественост към него. Убеден в превъзходните качества на българското кисело мляко като хранителен продукт, през последните 10 години от живота си Мечников редовно консумирал българско кисело мляко.
Пръв проучил микрофлората на българското кисело мляко е българинът Стамен Григоров (1878-1945), студент по медицина в Женева. През 1905 г. той я описал като състояща се от една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. През 1907 г. пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus, а кълбовидната - Streptococcus thermophilus.
Микрофлора
Микрофлората на българското кисело мляко е съставена от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
Lactobacillus bulgaricus се отнася към хомоферментативните лактобацили. Бактерийните клетки са пръчковидни, с широчина под 2 мкм. Расте при 45о C, дори и при 50-53о C. Не расте при 15о C. Оптималната температура за растеж е 40-43о C. Всяко изменение в състава на средата и температурата на култивиране предизвиква промени в морфологичните и физиологичните особености на вида.
Другият компонент на микрофлората в българското кисело мляко е Streptococcus thermophilus. Бактерийните клетки са сферични или овални с диаметър 0,7-0,9 мкм. Разположени са по двойки, в къси и дълги верижки. Оптималната му температура за растеж е между 40 и 45о C. Расте и при 50о C, но не и при 53о C. Не расте под 20о C.
Произхода на двете бактерии е в растенията. Смята се, че вследствие на контакта на животните с растенията по време на паша, бактериите полепвали по вимето на животното и при доене те попадали в киселото мляко. Така станало възможно образуването на киселото мляко.
Под действието на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus в киселото мляко настъпват промени в млечната захар, в белтъчните вещества и в млечната мазнина и се формират неговия вкус и аромат.
Състав, хранителни, диетични и лечебни свойства
По време на млечнокиселата ферментация микрофлората на българското кисело мляко предизвиква дълбоки промени в състава на млякото. Получените метаболити оказват благотворно влияние и редица здравословни ефекти върху организма на индивида.
Състав
Химичният състав на киселото мляко и промените, които са настъпили под действието на млечнокиселите бактерии, определят хранителната стойност на продукта. По състав киселото мляко наподобява прясното, от което се получава, но в много отношения се различава от него. Химичният състав на отделните видове кисело мляко се опредея от вида на прясното мляко, от породата на животните, от храненето, от прилаганата технология и други.
Хранителна стойност
Хранителната стойност се определя от съдържанието на хранителни вещества и от възможността тези съставки да се използват от организма. Киселото мляко има по-висока хранителна стойност от прясното мляко. Причина за това са настъпилите промени под действието на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Съдържанието на млечната захар в киселото мляко се понижава с 20-30%. Останалото количество млечна захар служи като източник на енергия 4,1 ккал. Киселото мляко е богат източник на калций за задоволяване нуждите на човека. Калцият поддържа възбудимостта на сърдечния мускул. Има изключително голямо значение за правилното функциониране на нервната система. Стимулира действието на жлезите с вътрешна секреция и ускорява съсирването на кръвта. Киселото млякое незаменим източник на калций за хората, които страдат от лактозна непоносимост, както и за жените на средна възраст, които страдат често от деформация на костите поради недостиг на калций.
Подтискащи и тонизиращи свойства
Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus не само повишават хранителната и биологичната стойност на киселото мляко, но му придават и лечебни свойства. Киселото мляко съдържа вещества, които подтискат развитието на редица патогенни и непатогенни микроорганизми. Установено е, че микрофлората на киселото мляко синтезира антибиотични и антимикробни вещества, които действат подтискащо върху микроорганизмите от чревния тракт, особено на гнилостните микроорганизми. Киселото мляко е мощно биологично средство за борба срещу някои хранителни отравяния. Киселото мляко притежава и антиуморно действие, тонизира организма. Спомага и в борбата срещу стомашния и чревния рак, а редовната му консумация намаля риска за появяването на такъв.
Диетични и лечебни свойства
Все повече нараства интересът по отношение на връзката между храната, съдържанието на холестерол в кръвта и сърдечносъдовите заболявания. Храни, които понижават високото съдържание на холестерол в серума на кръвта, са изключително желани. Редовното приемане на кисело мляко намалява значително холестерола в серума на кръвта. Обикновено съдържанието на холестерол значително се понижава в продължение на 7 дни от началото на приемане на киселото мляко. Киселото мляко е ценна добавка в храната на диабетиците, която трябва да бъде с намалено съдържание на мазнина, за да се осигури по-добро понасяне на въглехидратите. Това налага киселото мляко за диабетици да се приготвя от обезмаслено мляко.
При приемането на антибиотици през устата биологичното равновесие в червата се разстройва. В резултат настъпват тежки заболявания на червата. Системното приемане на кисело мляко се отразява изключително благоприятно върху възстановяването на биологичното равновесие на чревната микрофлора. Редовното консумиране на кисело мляко спомага за създаването и поддържането на неспецифични имунологични реакции в организма на човека. Това е от особено значение при приемането на стерилни храни, което се свързва с появата на някои вирусни заболявания, особено на хепатит. Като цяло киселото мляко има имуностимулиращ ефект. Киселото мляко е ефикасно средство против диариите и други стомашно-чревни болести. Помага за главоболието и е особено известно за премахването на махмурлука. И благодарение на всичките си тези лечебни свойства българското кисело мляко допринася за по-бавното стареене на организма.
Киселото мляко като храна за кърмачета
Благотворното въздействие на киселото мляко върху развитието на детския организъм се дължи на по-лесното смилане на киселото мляко и по-лесното му понасяне, по-доброто използване на белтъка, калция и желязото и заради неговите лечебни и тонизиращи свойства. Киселото мляко намира приложение и в животновъдството. Българското кисело мляко е много ефикасно средство за лекуването на стомашно-чревни разстройства и болести при животните. Прибавянето на кисело мляко в храната на животните значително подобрява тяхната имунна система, здравословното им състояние и съответно подобрява качеството на месото и продуктите, които се получават от тях, и се повишава техния прираст.
Кое е и кое не е българско кисело мляко
Българското кисело мляко и щамовете от Lactobacillus bulgaricus са продукти, патентовани в Патентното ведомство на Република България. Производството му се осъществява по БДС 12-82 Мляко кисело българско.
Общи изисквания:
Българското кисело мляко, според определението на БДС 12-82, се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска. Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко. Киселото мляко отговарящо на БДС 12-82 има съответния надпис на опаковката си. Например произведеното от “Данон” не е българско кисело мляко по смисъла на БДС 12-82.
Традиционното българско кисело мляко е уникален продукт заради неповторимия микроклимат на страната, твърдят специалисти от изследователския център в "LB Bulgaricum", държавната фирма, упълномощена да изнася ноу-хауто на киселото мляко. То има свой собствен специфичен вкус и свойства. Кисело е и гъсто, така че когато обърнете бурканчето, млякото се задържа и не пада. "LB Bulgaricum" притежава уникална сбирка от над 700 щама на булгарикус, което й позволява да произвежда различни стартови култури за кисело мляко и да постига различен аромат и гъстота. През последните 30 години фирмата е продала ноу-хауто на киселото мляко на над 20 държави, включително Япония, Германия, Швейцария, Холандия, Франция, Филипините и Австрия.
Булгарикус може да се развива само в България, навсякъде другаде мутира, според изследванията на Георги Георгиев, мениджър на "Лактина", която се занимава с проучване и производство на здравословни храни. Неговият екип открил щамове на булгарикус в почвата, в кората на някои дървета и дори в термитници в някои от регионите с най-чиста природа, например Момчиловци в Южните Родопи. Експериментите показали, че ако дървена пръчка се остави за малко до термитник и след това се потопи в сварено и охладено мляко, то ще ферментира и ще се превърне в кисело мляко - както биха направили и античните сребърни монети.
Световни производители на храни като френския "Данон", швейцарския "Нестле" и японския "Meiji Milk Products" също използват добрата бактерия. Макар местното потребление да е спаднало, България не е готова да се откаже от претенциите си като откривател на киселото мляко. От Министерството на икономиката заявиха пред "Ройтерс" в София, че са поискали от Световната търговска организация (WTO) да предотврати други държави да описват своето кисело мляко като "българско" или "в български стил". В края на своите проучвания екипът на Георги Георгиев заключава: "Това ще бъде храната на новото хилядолетие. Светът буквално полудява по здравословната храна".
Храна върху рецепта: лъжата за киселото мляко
Потребителите трябва да обърнат сериозно внимание на предлаганите млечни храни и напитки с висок прираст, защото са свързани с понятието “здравословен” или “уелнес”. Челното място заемат плодовите кисели млека за пиене с увеличен оборот. От 2006 г. насам френските потребители могат да възстановят разходите за закупуване на киселомлечни напитки, ако представят касова бележка за понижаващи холестерина продукти на фирмата “Danone”, която сключва сделка за партньорство със застрахователната фирма “Allianz”. Отнася се за новата киселомлечната напитка “Danacol” с добавени фитостанол и фитостерин, от която се очаква същия победен поход, както стана с наложилата се вече пробиотична млечнокисела напитка “Actimel”. Агенциите за защита на потребителя не без основание считат подобни сделки за скандални и ориентирани към максимална печалба. Обявените за лекарство хранителни продукти не преминават през никакви клинични тестове, какъвто е случаят с лекарствата. За разлика от тях потребителите поглъщат тази “лечебна храна” сляпо. До ден днешен не е изяснено как точно действат пробиотиците и какво е участието на самия организъм. Замислете се и се усъмнете при твърдения от типа “Actimel активира съпротивителните сили” или “Actimel – ежедневен принос за вашето здраве”, защото много от изследванията са in vitro, в епруветка или с животни и не могат да заменят клиничните тестове с хора. Науката до момента не дава еднозначен отговор на въпроса колко бактерии трябва да се поемат дневно и дали трайната промяна в чревната флора наистина е безопасна. Една две кофички кисело мляко от по 250 грама съдържат достатъчно млечнокисели бактерии – човек всъщност съвсем спокойно може да се откаже от скъпите пробиотични продукти.
България е измислила киселото мляко и е дала на света тайната на дълголетието
Българското кисело мляко е уникален световноизвестен млечнокисел продукт. От дълбока древност то се смята за храна, която поддържа здравето и дълголетието при хората. "Искате да живеете 100 години? Яжте българско кисело мляко!", съветва в заглавие обширен материал на "Ройтерс" във Великобритания (Reuters.co.uk), поместен в рубриката за любопитни новини "Oddly Enough". В репортаж от Момчиловци авторката Анна Мъдева пише, че макар "Lactobacillus bulgaricus" да звучи като ужасна заразна болест, именно това, което то прави с млякото, може да е причината българката Мария Шопова да отпразнува наскоро 100-годишния си юбилей. Но тя не знае, че вероятно дължи дълголетието си на приятелски настроената бактерия, допълва агенцията и продължава: "Това е късмет от Господа", обяснява дълголетничката, която се е хранила основно с млечни изделия, и по-специално с кисело мляко, като е прекарала по-голямата част от живота си в живописното планинско село Момчиловци в Южна България. Балканската държава с гордост смята, че е измислила киселото мляко и е дала на света тайната на дълголетието.
С годишна консумация на мляко по 40 кг на човек от населението (най-висока в света през 80-те години), сега киселото мляко бавно изчезва от народната трапеза с 22 кг/човек през 2001 г. Този спад върви паралелно с упадъка на селскостопанското производство, цитира "Ройтерс" представители на млечната промишленост. Вероятно не е съвпадение и фактът, че броят на столетниците също е спаднал на 187 през 2001 г. при 8 млн. жители, или по-малко от един на 1000 души население, показва статистиката. Стотина години по-рано броят им е бил 4 на 1000, допълва агенцията и припомня "Сега киселото мляко може да се купи от супермаркетите в целия свят, но едва в началото на ХХ век руският учен Иля Мечников прави връзка между него и дълголетието на хората в България. Според учения това се дължало на най-традиционната храна - домашното кисело мляко...". По-късно многобройни научни изследвания в Европа, Япония и САЩ доказали, че бактерията в киселото мляко помага за поддържането на добро здраве, като защитава човешкото тяло от токсини, инфекции, алергии и някои разновидности на рака, продължава "Ройтерс" и разказва: "Историците смятат, че киселото мляко (на англ. yoghurt) е било част от хранителния режим на най-древните жители на България - траките, които били много добри овцевъди. На техния език "yog" значело "гъсто", а "urt" - "мляко", откъдето произлязла и думата "yoghurt" (йогурт).
Трябва да отбележим, че българското кисело мляко е незаменим продукт и ефективно биологично средство за укрепване здравето на населението, само когато неговото производство и качество са в съгласие със съвременните стандарти и под строг хигиенен, микробиологичен и технологичен контрол. Днес се чуват мнения, които препоръчват да не се яде мляко. Млякото не може да бъде вредно съгласно научните изследвания. Има хора, които са чувствителни към млякото, липсва им ензимът лактаза, който разгражда млякото. При консумацията на прясно мляко те се подуват, имат газове. При тях обаче млечнокиселите продукти са подходящи, защото там млечната захар е превърната в млечна киселина. Друг е въпросът за качеството на киселото мляко. Макар че всички български млека се контролират, имат си лабораторен контрол, имат си следене, но е факт че прословутият лактобацилус булгарикус е най-малкото нещо, което е сега в закваската. Има 12 други щама – бифидус eсенсис. Например френският млечен десерт “Данон” няма нищо общо с нашето мляко. Няма научни доказателства, че киселото мляко е вредно. Обратно. Говорим за пробиотиците - те са живи клетки, разни видове щамове, млечнокисели и пр., които подобряват микрофлората на стомашно-чревния канал, който гъмжи от всякаква флора. Киселото мляко има антиканцерогенно действие, хипохолестеролово действие, даже липедемично действие, т.е. смила мазнините, намалява теглото и ред други такива благоприятни ефекти. Киселото мляко е храната на българина и колкото и да го ментосват, то е необходимо и незаменимо.Преди сто години българите са били най-дълголетната нация. На 1 млн. души тогава са се падали 1600 столетници.
Нека да разгледаме, кои храни са недостатъчни на българската трапеза? Ядем достатъчно хляб, но недостатък в храненето на българина е наблягането на белия хляб. Подобрява се и консумацията на плодове и зеленчуци, но не можем да достигнем нивото на консумация отпреди 1989 г. Препоръката е дневните количества да бъдат – 300 г плодове и 300 г зеленчуци, сега – стигаме само по 180-200 г. Ние имахме добра консумация поради простата причина, че националната ни кухня включва манджи, а манжда значи една месна компонента с една зеленчукова. Но сега високата цена на плодове и зеленчуци не позволява да се покриват на 100% от изискваните норми, те покриват само 60% от нашата препоръка. Месото винаги е достатъчно в нашето хранене, но се греши, като консумираме т.нар. едносортно месо – сланина, кокал, кожи и субпродукти, всъщност чистото месо е много малко. Рибата никога не е била достатъчна. Консумираме три пъти по-малко риба на глава от населението отколкото е препоръката – по около 10 г средно на ден, и то за сметка на хора, които са добри консуматори на риба, при препоръка 30 г. дневно. А рибата е основна храна лекарство при профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, както и за подобряване структурата на чернодробния фаренхим.
Яйцата добре присъстват в храненето ни, защото те са най-евтиният пълноценен белтък.От яйцето се ражда живот, то е природно балансирана храна – която има и витамини и минерали,белтъци, мазнини. Холестеролът е налице в жълтъка, но има поне три антихолестеролови фактора, които го извеждат от стомашно-чревния канал. Това са фосфолипидите, които са най-добрият естествен регулатор на нивата на холестерола. Затова яйцата са много добра храна, разбира се, два жълтъка седмично, защото има много ценни аминокиселини в жълтъка, те са сяросъдържащи метионин, холин. Белтъкът на яйцето е най-пълноценната храна.
Трябва да изтъкнем, че по отношение на млякото и млечните продукти - не консумираме достатъчно! При препоръка 400 г мляко (кисело или прясно) и 50 г млечни продукти (кашкавал, сирене, извара), ние имаме в най-добрия случай, наполовина - 200 г дневно (кисело и прясно мляко, и то за сметка на децата и най-възрастните хора) и 30 г млечни продукти.
Не може да подминем мнението на видния български учен проф. Христо Мермерски, който полага у нас началото на едно ново направление известно в западните страни като Antiaging (Забавяне на стареенето), чрез хранене с лечебни и противоракови храни. Според него 70% от населението на света умира от преждевременна смърт следствие на нерационално, нередовно и престъпно отношение към храненето си. За да запазим здравето и младежката си жизненост до дълбока старост трябва да употребяваме храни, които предпазват от такива опасни заболявания като подагра, диабет, язва, инфаркт, инсулт, различните видове рак, атеросклероза и т.н. Той препоръчва поне 2-3 пъти седмично да се прилага следната рецепта, която освен че е лечебна е и сладка: В една кофичка българско кисело мляко се слага 1 супена лъжица чист балкански мед, 30-40 гр. смлени орехови ядки, 1 супена лъжица ябълков пектин, 1 чаена лъжичка канела и 40 капки от прополисова тинктура. Лечебното действие на тези продукти е: българското кисело мляко е най-лесно усвоимата храна, която съдържа 8-те незаменими аминокиселини и 2-те лечебни млечни бактерии; медът съдържа 22 от 24-те жизнено важни микроелементи, витамини и др.; орехът е уникално лекарство за подобряване дейността на мозъка и паметта; пектинът е “метлата” която очиства организма от тежките метали и токсините; канелата понижава кръвната захар, прополисът има антивирусно, антигрипно и антимикробно действие. Всички тези продукти обединени в общ хранителен продукт имат антираково действие и още по-голям оздравителен ефект!
В днешно време, 100 години след хипотезата на Мечников ставаме свидетели на научното разкриване на незаменимите качества на българското кисело мляко, което предизвиква революционни промени в схващанията за този продукт. Нека ги обобщим:
1. Консумирането на кисело мляко забавя стареенето на организма.Микроорганизмите в киселото мляко взаимодействат с чревната флора в стомаха, като атакуват и неутрализират вредните бактерии, които причиняват стареенето. Това откритие е било направено още през 1908 година от руския учен – носител на Нобелова награда, Иля Мечников. Той сравнил данните за продължителността на живота в различни страни и открил, че българите живеят най-дълго. Мечников свързал този факт с редовната консумация на кисело мляко. Теорията на руския академик, която и до днес се ползва с широка подкрепа сред учените е, че стареенето се дължи на натрупването на отровни вещества в организма от действието на гнилостни бактерии в дебелите черва. С годините те предизвикват бавно отравяне и разстройство на нервната система.
2. Млякото и млечните продукти са най-добрият източник на лесно усвоим калций, който е жизнено важен за изграждането на костите и зъбите. Когато в човешкия организъм има недостиг на калций, костното вещество се разрежда и се повишава рискът от фрактури дори и при незначителни травми. Това заболяване на нарича остеопороза и е по-често срещано при жените. Важно е да се контролира количеството на приемания калций по време на целия живот, но най-вече в детска възраст. “Ел Би Булгарикум” произвежда специална серия продукти, обогатени с калций – Тонус.
3. Млечнокиселите бактерии възпрепятстват синтеза на канцерогенни вещества, ограничават мутациите и образуването на ракови клетки. Профилактичното действие на киселото мляко за предотвратяване на развитието на някои видове тумори е доказано при различни научни изследвания. При експериментите е установено, че млечнокиселите бактерии намаляват ракообразуващите вещества и ензими в правото черво, което показва, че те имат потенциал да защитават организма от развитие на рак.
4. Киселото мляко има пробиотично действие – то влияе изключително благоприятно на стомаха и червата. Лечебният му ефект при стомашни проблеми е бил открит още през 16-ти век, когато според историците този познат само в нашите земи продукт е бил пренесен в Западна Европа. В книгата на проф. Христо Чомаков “Българското кисело мляко – здраве и дълголетие” се разказва как един лечител успял да излекува постоянните стомашни оплаквания на френския крал Франсоа Първи като включил в диетата му кисело мляко. Пробиотиците са полезни бактерии, които живеят в червата и подпомагат храносмилането, като в същото време потискат развитието на патогенни микроорганизми. Киселото мляко има прочистващ ефект, то помага и при летни стомашно-чревни разстройства, намалява риска от чревни инфекции. Подпомага поддържането на чревния баланс, когато той е разрушен в следствие на продължителен прием на антибиотици или излагане на радиация. Оказва положителен ефект при запек и някои видове диарии, особено при малките деца. Млечно-киселите бактерии подобряват като цяло храносмилането, стимулират движението на червата и намаляват запека.
5. Млечно-киселите бактерии в киселото мляко помагат за подобряване на имунитета и за успешната ни борба с инфекциите. Живите млечни бактерии, които се съдържат в киселото мляко са мощно оръжие за подкрепа на имунната защитна бариера на червата. Някои продукти, които се образуват от млечно-киселите бактерии (бактериоцини и млечна киселина) също потискат растежа на вредните предизвикващи болести микроорганизми. Киселото мляко помага за сваляне на висока температура. То намалява и алергичните реакции и случаите на свръхчувствителност към млякото и повлиява благоприятно алергичните заболявания.
6. Киселото мляко подпомага превенцията на сърдечно-съдови заболявания. Млечно киселите бактерии имат антисклеротично действие тъй като притежават способността да понижават серумния холестерол. При ферментационните процеси, предизвикани от млечнокиселите бактерии, от белтъците на прясното мляко се образуват биоактивни пептиди, за които е установено, че понижават кръвното налягане и намаляват образуването на кръвни съсиреци. Калцият, на който млякото и млечните продукти са изключително богати, също намалява кръвното налягане. За хората, които вече са развили сърдечно-съдово заболяване е препоръчително да се хранят с нискомаслени млека и бяло саламурено сирене, което съдържа значително по-малко мазнини (19 г на 100 г продукт) от кашкавала, който е с 30 до 60% масленост.
7. Млякото и млечните продукти намаляват риска от развитие на кариеси на зъбите. Прясното мляко има алкална реакция и неутрализира киселините, които се получават при ферментацията на захарите в устата и разрушават емайла на зъбите. Млечнокиселите бактерии в киселото мляко пък потискат развитието на микроорганизмите в устната кухина, които предизвикват ферментацията. Сирената действат защитно поради високото си съдържание на калций, белтък и фосфор.
8. Киселото мляко има антитоксично действие. Неутрализира токсичните продукти, получени при процесите на детоксикация в бъбреците и черния дроб.
9. Прясното мляко и млечните продукти са една от най-пълноценните и балансирани храни, познати на човека. Те са незаменим източник на висококачествен белтък, съдържащ важни аминокиселини, на калций и основен източник на витамини В2 и А. Когато в човешкия организъм не се доставят достатъчно количество белтъци, се получава т.нар. протеиново-калорийно недохранване. То води до намаляване на имунната защита на организма, повишава риска от инфекции и причинява загуба на мускулна и костна маса. Прясното и киселото мляко, както и бялото саламурено сирене незаслужено се пренебрегват от хората, които се стремят да намалят теглото си. В 100 г краве мляко се съдържат около 66 ккал. Освен това удобството при млечните продукти е, че се предлагат както в пълномаслен, така и в нискомаслен вид.
10. И не на последно място – млечните продукти са изключително вкусни и са неизменна част от националната ни кухня от векове. Те се консумират в натурален вид, както и като част или добавка към разнообразни ястия, салати, десерти и тестени изделия. Киселото мляко е особен повод за национална гордост, защото се смята, че нашите земи са негова родина още от времето на траките. България е дала на света млечнокиселата бактерия Lactobacillus Bulgaricus, нейното откритие за науката и промишлената технология за производство на кисело мляко.
Уеблиография :
http://bg.wikipedia.org/wiki
Коментари