GO WELL /Развивай се/
проф. д-р ик.н. Асен Конарев
Свещената планина на Орфей – естествен център на дълголетие
Орфей е една от най-загадъчните фигури в световната история, за която са останали много малко сведения, които можем да наречем достоверни, и много митове, предания и легенди. Днес е трудно да си представим световната история и култура без гръцките храмове, без класическите образци на скулптурата, без Питагор, Платон, Хераклит, без Есхил и Еврипид. В това са корените на всичко, което днес наричаме наука, изкуство, култура. Ако се обърнем към източниците ще видим, че цялата световна култура се базира на гръцката: канони на изкуството, закони на архитектурата, закони на музиката. Импулс за развитието на тази култура в древни времена дава тракиецът Орфей. Той се появява в много сложно за историята на Гърция време: хората живеят в полудиво състояние с култ към физическата сила и към Вакх, проявяващи се в най-груб вид.
В този момент, а това е преди около 5 хиляди години, се появява фигурата на човека, когото преданията са наричали син на Аполон, заслепяващ със своята физическа и духовна красота. Неговото име се превежда като „лекуващият със светлина”/ „аур” – светлина и „рфе” – лекувам /.
Един от най–знаменитите митове за Орфей е мита за любовта му към Евридика. Възлюбената на Орфей – Евридика умира, душата й се отправя в подземния свят на Аида и Орфей, воден от силата на любовта, се спуска след нея, за да я върне обратно. Той предизвиква състраданието на Аида и тръгва към земята с Евридика, като приема да не се обръща назад и не я поглежда, докато не пристигнат. Но когато целта като че ли е постигната и Орфей е трябвало да се съедини с Евридика, го обземат съмнения. Орфей губи своята любима. Великата любов ги свързва едва на небето. Евридика е божествената душа на Орфей, с която той се свързва след смъртта си. Всъщност истинския смисъл на тази история е друг. Да, огромна е небесната любов на Орфей и тя е предизвикала състраданието на Аида. Орфей не изгубва Евридика. Сърцето на подземния свят означава тайнството. Орфей намира Евридика, защото се приближава към тайнствата на небето, на Природата, към съкровеното. И всеки път , когато той се опитва да я погледне, Евридика му се изплъзва – както звездата на влъхвите се появява, за да покаже пътя и после изчезва, за да дочака, когато хората достигнат тези далечини, които тя им е показала. Евридика отива на небето и от там вдъхновява Орфей. Всеки път, когато той чрез своята прекрасна музика вдъхновен се приближава към небето, се среща с нея, я достига. Ако той е твърде привързан към земята, Евредика не може така ниско да се спусне и това е причината за тяхната раздяла. Колкото по-близо е той до небето, толкова по-близо е до Евредика.
Това е и основата на учението на орфизма. Учението и религията на орфиците е дало прекрасни химни, чрез които жреците са предавали мъдростта на Орфей. То е учение за музите, помагащи на хората чрез своите тайнства да открият в себе си нови сили.
Важна съставна част на това учение е хармонията на противоположностите, която носи в себе си орфическата религия. Символи са били от една страна Аполон - характеризиращ реда, съразмерността и от друга страна Дионис – божеството на постоянната промяна и преодоляване на всички възникващи прегради. Дионисиевското начало в човека - постоянният непресъхващ ентусиазъм – дава възможност за постоянно движение, стремеж към новото, а Аполоновото начало се стреми едновременно към хармония, точност и съразмерност. Тези две начала се съединяват в Орфеевите мистерии.
Друга основна съставна част на орфизма е преминаването на душата през изпитания като начин за очистване и възраждане.
Учението на Орфей - това е учение на светлината, чистотата и великата безгранична любов. То е дар за цялото човечество и частица от светлината на Орфей има във всеки от нас. И чрез него може да се постигне всичко: силата на душата, скрита във всеки от нас, божествената хармония, духовното израстване, великата любов. Може би именно това ще даде на човека усещането за истинския живот, изпълнен с вдъхновение и свята любов.
Родопа е планина с много светилища. Тракийското светилище в скалите край Татул до Кърджали, което проф. Николай Овчаров проучва вече две години, отначало бе оповестено като "гроба на Орфей", така се и запомни. Сега археологът го нарича хероон (място за култово поклонение пред обожествен тракийски владетел) и казва, че журналистите сбъркали "мавзолей" с "гробница", а самият той влязъл в задочен спор с учени от по-старото поколение. Спор обаче на практика няма, още по-малко между поколенията изследователи.
Още през ХIХ-ХI в. пр. Хр. на Татул се е оформило голямо светилище. Специалистът по късно-бронзовата епоха доц. Красимир Лещаков от СУ го определил като най-компактното на север от о. Крит, каза неотдавна Николай Овчаров, когато обобщи резултатите от тазгодишните си разкопки. Преди 30-ина години известният археолог проф. Иван Венедиков изказва хипотезата, че скалата при Татул, изсечена като пресечена пирамида, е светилище на Орфей. А може това да е дори неговият гроб, допълни миналата година Овчаров. След това градове и селца започнаха да се обявяват за родно място на тракийския певец и това увеличи неудоумението в научните среди, пък и сред другите българи.
Отдавна се знае, че ранните тракийски светилища много често са разположени по планини и планински върхове, в скални ниши и пещери. Конкретно в Източните Родопи се срещат многобройни трапецовидни ниши, издълбани в отвесни и непристъпни скални стени. Край с. Малко градище в Хасковско например са открити над 200 скални ниши, скална гробница и издялана в скалата ритуална стълба (Изсечени стъпала водят и към каменния саркофаг на върха на пирамидата в Татул). Съвсем непроучен пък е комплексът в скалите край Бегликташ при Созопол или при Белинташ, където при разкопки също е вероятно да "излезе" достатъчно атрактивен древен комплекс.
Орфей е митологизиран образ, не може да се каже дали е съществувал такъв човек реално. Планински певец и поет, лечител, пророк. Старогръцката версия му приписва и основаването на т.нар. мистерии - "посвещаване във вярата", извършвани в светилищата. Траколозите откриват за пръв път името му в текст на елинския лирик Ибик от VI в. пр. Хр., от който личи, че по това време той вече е бил прочут. Няма съмнение, че Орфей е роден и живял в Тракия, според различните източници - по долното течение на Марица, Струма или Места. Има версия, че е син на музата Калиопа, известен е и като митичен цар на одрисите. Според проф. Александър Фол има огромна разлика между тракийската представа за Орфей като чиста идея за божественост и като син на Слънцето и Богинята майка и по-късните интерпретации за него в елинския орфизъм. Именно в старогръцката версия той участва в похода на Аргонавтите и се опитва неуспешно да възкреси любимата си жена Евридика. В подземното царство усвоява мистериите и посвещава в тях мъжете, но това разгневява изоставените им жени и те го убиват и разкъсват на части. А след това уплашени от боговете, погребват части от тялото му в голяма могила, която обявяват за хероон. Според автора Конон гробът на Орфей е голяма могила, оградена със свещен двор, почитана отначало като хероон, сетне като светилище, четем в т.нар. Тракийска енциклопедия със съставител проф. Фол.
Затова Родопите действат така магнетично. В тях има много история, но и много бъдеще. Това е планината на любовта.
В центъра на Родопа планина, в Смолян, живее един голям български учен, посветил голяма част от живота си на изследванията на дълголетието и разкрил интересен феномен. Това е професор, доктор на медицинските науки Аргир Хаджихристев (виж Хаджихристев Ар., Среднородопски феномен на дълголетието, НКМУ „Храни, здраве и дълголетие” , Смолян, 2001). Ето част от неговите изследвания в тази област.
По териториално разпределение на дълголетниците в България с най–висок показател е Среднородопието, този регион е и между водещите в световните класации. В него живее популация, в която естествено, исторически е възникнала и се закрепила достатъчно дълго време, с трайно висок брой на дълголетници, която нарекохме среднородопски феномен на дълголетието.
Дълголетието е продуктивно и винаги е зависело от взаимодействието на редица екологични, биологични, медико-социални и други фактори, които следва да се направляват от науката, обществото и отделната личност. Човек се намира в пряка и непрестанна връзка със заобикалящата го среда, като неминуемо – наред с другите фактори: наследственост и конструкция – има определено отношение към продължителността на живота.
Проучването показва по–бързо развитие на процесите на стареенето и съкращаване на човешкия живот при заболяване на сърдечно–съдовата система. Рисковите фактори на възникване на тези заболявания са в много отношения и фактори за преждевременно остаряване, независимо, че за тези процеси роля играят и останалите системи. В това отношение важно място се отдава на хроничните заболявания, професионалните вродености, нарушения метаболизъм на мастите, белтъците и въглехидратите, нерационалното хранене и затлъстяването, условията на бит и труд, алкохолизмът, умствената и физическа преумора, хипокинезията и др. Доказана е тясната връзка между продължителността на живота, наследствеността и социалните условия.
Само по себе си дълголетието се определя от две основни групи фактори – ендогенни или свързани с особеностите на организма, и екзогенни – на средата, която за човека като социално–биологично същество се представя във вид на природни и социално–битови фактори.
Среднородопието заема територии от южната част на България. Районът е типично планински с надморска височина от 395 до 2 197 м. Планините са обрасли с иглолистни и широколистни гори, между които се простират обширни поляни и тучни пасища. В климатично отношение се отнася към преходно– континенталната средиземноморска климатична подобласт. Средната годишна температура е 80, зимата не е много студена, а лятото е прохладно.
Влажността на въздуха варира от 60 до 80%. Средните годишни валежи са 1 010 литра на кв. м., облачността обхваща 50 – 52% от дните в годината. През зимата почти не се образуват мъгли. Съществуват благоприятни релефни условия за образуване на планинска бризова циркулация на въздуха. Този район е естествен инхалатор на отрицателни йони при наличие на добре изразена бризова циркулация. Отрицателната йонизация на въздуха е предпоставка за по–пълно и по–лесно усвояване на кислорода от организма. Това е подкрепа на схващането, че кислородът е най–добрата храна за човешкия организъм.
Кислородът е и решаващ фактор за дълголетието. Той не достига на хората от големия град, където има много малко растителност, диша се много прах и изгорели газове. Парциалната плътност на кислорода в гр/куб. м. показва по–високи стойности с 5–6 гр/куб. м. (241 – 286 гр/куб. м.). Биологичната част на ултравиолетовата радиация е с 50% по–висока от тази в равнините и с надморска височина до 400 м. Въздухът е с ниско микробно число, висока фитонцидна наситеност, повлиян от горите, ливадите и пасищата, и това се отразява върху млечните, месни и растителни продукти, използвани от населението на района.
При такива благоприятни природоклиматични условия за здравето и продължителността на живота им са живели дълголетниците от Среднородопието. Тук на 1 000 000 население 2 945 са дълголетници, на 90 и над 90 години, при средно за страната 1 052. Столетниците в този регион са над 5 пъти повече отколкото средния брой за страната, отнесени към 1 000 000 население – 332 души на 1 000 000. Интензитетът на дълголетниците отделно за жените и мъжете в Среднородопието се изразява със следното съотношение: за жените на 1 000 000 население 3 675 са дълголетнички, а за мъжете – 2 218.
Наблюденията показват, че нивото на дълголетието в Среднородопието постепенно намалява, независимо, че се запазва в сравнително високи стойности. По–голям процент от дълголетниците живеят в селата. И тези, които сега живеят в градовете, в миналото също са живеели в селата. Данните са в подкрепа на становището, че живеещите в селата достигат по-често до дълголетие. Най-голям е броят на дълголетниците от възрастовата група на 90, 91, 92 и 93-годишните. С увеличаване на възрастта броят им намалява.
Образованието на среднородопските дълголетници е ниско. Това не е позволявало да се занимават с интелектуален труд, свързан с психическо напрежение. През целия си живот те прекарвали по-голяма част от денонощието в гората и на полето, работили са от ранна сутрин до късна вечер. Трудът им не е бил изтощителен и психически напрегнат. И винаги е бил под прякото и постоянно взаимодействие на природата, която ги е дарявала и закалявала с богати по съдържание и жизнено необходими фактори - слънце, чист въздух, жива панорама, храна и др.
Облеклото, което са носели в миналото - а една част от тях и сега, е направено от домашно изтъкани вълнени, памучни и ленени платове. Дрехите от естествените тъкани не създават статично електричество, което има вредно влияние върху организма. Това облекло предпазва тялото от проникване на вредни за здравето лъчи на слънчевия спектър, както и от простудяване и претопляне, осигурява почти еднаква температура на тялото през различните сезони на годината.
Активната трудова дейност на дълголетниците е започвала от ранна възраст и не е прекъсвала в годините на най-дълбока старост. Работата им не е била свързана с преумора и конфликтни ситуации и винаги е редувана с интервали на почивка. Трудът им е бил свързан с положителни емоции, любов към работата и удовлетворение от постиженията. Това е доказателство за ползотворното въздействие на физическия и умствен труд, редуването на труд с необходимата почивка. Дълголетниците от Среднородопието, без да знаят разковничето на дълголетието, удължават чрез труда живота си. В такъв аспект трудовата активност при дълголетниците играе роля на активен фактор против преждевременното остаряване.
Започвали трудова дейност още от детските си години при своите родители или дадени като чираци, аргати, овчари, прислуги и други. Най-голям е процентът на онези, които са започнали активна трудова дейност във възрастта на 10 и 11 години. Средната продължителност на работния ден се движел в границите на 10-12 часа. Голям е броят на дълголетниците, които продължават да работят и след 80-90 годишна възраст, съобразно с физическите им възможности. Много от тях имат по 80-85 години трудов стаж. Трудолюбието им е присъща черта, да бъдат полезни чрез труда си е жизнената им цел и източник на жизнеспособност.
От всички дълголетници 92% са имали здрав и спокоен сън 8-9 часа на денонощие. Те са спазвали правилото - труд през деня и сън през нощта. Без да се придържат към някакъв стриктен режим, почивали са след всяко натоварване, довело до умора. Освен всекидневния цикъл на труд и почивка, имали са и седмична почивка. Спазвали са и всички народностни и религиозни празници, които не са били малко и са достатъчни за пълното възстановяване на организма.
Всички дълголетници от Среднородопието са женени мъже и омъжени жени. Произхождат от многодетни семейства и самите те са родители на много деца. 75,84% от дълголетниците са от първите три деца на родителите си, независимо че има и такива, които са десето и единадесето по ред дете.
Създавали здрави семейства, живеели при спокойни и правилни семейни взаимоотношения. Полагали колективни грижи за семейството. Поделяли тежестите в живота, проявявали висока нравственост и взаимопомощ, което представлява реален социален фактор за достигане на дълголетие. Всички били свързани с моногамен брак. Рядко сключването на семеен брак е било изключително личен въпрос на двамата младоженци. Обещанията за добра зестра, заплашванията, че ще бъде отнето правото на наследство, отказът да се даде родителска благословия, увещанията на роднини и съседи – ето климатът, при който голяма част от младоженците тръгвали по "новия път на живота". Те считат брака за свещен, който трябва да ги свързва до гроб с основна цел да се създаде семейство, което да продължи рода. Родителите на младото семейство са били в състояние да дадат правилен пример на семейно поведение, което не е било без значение за тях.
Бракът на дълголетниците не е представлявал някаква автономна единица, а начало на многодетно, обкръжено с много роднини семейство. Възрастните в семейството поучавали младите, че мястото на любовта към партньора след раждането на децата ще бъде заето от голямата любов към тях, а брачният съюз ще се споява от чувството за привързаност и свикване един към друг. През време на брачния си живот среднородопските дълголетници проявявали самоконтрол на чувствата и задържане на инстинктивните емоционални пориви. Встъпването в семеен брак е ставало сравнително рано, средно на 18-годишна възраст.
В XIX и началото на XX век рядко е съществувало явлението многоженство. При проучването не се установи да е имало в едно и също време повече от една жена. Дълголетниците са имали незначителни брачни конфликти. Разводите не са познати при тях. От всички дълголетнички само 3.88% са имали аборти, останалите са износвали всяка зачената бременност. Децата са кърмени средно до двегодишна възраст. Продължителното естествено хранене с майчина кърма има положително отражение върху здравето и развитието на децата, а оттам и върху продължителността на живота.
В 98,10% от семействата на дълголетниците съществува уважение и грижи към старите хора. Нещо повече, при тях проблемът "стари хора" не съществува. Те са неделима част от общото семейство, негови равноправни членове. Добрите отношения на младите към старите им осигурява спокойни и щастливи старини.
Голяма част от дълголетниците са избягвали алкохола и тютюнопушенето: употребявалите в малки количества алкохол са 9,78%, а 19,56% са умерени пушачи, и то не през целият си живот. Няма нито една дълголетничка, която да е тютюнопушачка. Това се потвърждава от големия брой дълголетници пълни въздържатели. Не установихме дълголетници, пристрастени към чистото кафе. Консумирали най-вече смесено, леблебиено или ръжено кафе.
От разнообразните фактори на околната среда за състоянието на организма от важно значение е храненето. То има пряко отношение както към профилактиката на преждевременното остаряване, така и за увеличаване средната продължителност на живота.
Преяждането не е характерна привичка за тези хора, те не са консумирали големи количества сол и солени храни. Не са имали специална диета на хранене. Консумирали както растителни, така и животински продукти, различни видове плодове. В отделни периоди са провеждали режим на оскъдно хранене, без данни за гладуване (пости), което е било ефикасна системна форма за разтоварване на организма. Режимът на смесеното хранене е характерен за тях. Нито един не е бил вегетарианец, не е имал едностранчиво хранене. С напредване на възрастта типът хранене постепенно се променя. Започва да се отстъпва от смесеното хранене и се преминава към млечната храна. Хранили се три пъти в денонощието, като 85,54% консумирали най-много храна на обяд и 14,46% вечер. Вечерята е била 1-2 часа преди лягане за сън.
Млякото е било основна и всекидневна храна за дълголетниците. То е поднасяно на закуска, обяд и вечеря - било като основно ястие или като допълнение към менюто. Почти всички вместо вода консумирали мляко (айран, мътеница). Най-често е консумирано краве мляко, по-малко овче и козе. Прясното мляко е консумирано топло и студено, а киселото необезмаслено. Дълголетниците не познават състава на млякото, но те ценят неговите вкусови и хранителни свойства.Освен натуралното прясно и кисело мляко те са консумирали и млечни произведения (брано мляко, извара, мяхово сирене, саламурено сирене и др.). Те са били една от основните храни на дълголетниците, както в млада, така и в късна възраст. Без да придаваме изключителна роля на млякото и млечните произведения за дълголетието на хората от Среднородопието, считаме, че те са един от факторите за нормално стареене. Друга ежедневна храна за дълголетниците са били варивата и зеленчуците. Картофи, зрял и зелен боб са консумирали почти всекидневно, много често също зеле, кочан (алабаш), чеснов и кромид лук, домати, пиперки, коприва, лапад, радика и други. Консумацията на пълнозърнест хляб в немалки количества е запазена до 80-90-годишна възраст. След това количеството му намалява, но си остава една от основните храни. Любими тестени ястия са били точена баница, кулаци (мекици), марудници (печени мекици върху глинена тава), брашнена каша, питена царевична каша, качамак и други. Чрез хляба и тестените храни задоволявали голяма част от основните калорийни нужди на организма. Всички консумирали месо, макар и по-рядко - веднъж седмично и в дните на народностните празници. Предпочитана храна били яйцата. Разбира се, и ястията, характерни за родопската кухня в миналото – трахана, гьожа, булгур, патантник, различни клинове/баници/, синдерме, куркмач и др. Технологията на готвенето била проста – варене, печене, задушаване. В храненето на дълголетниците са застъпени както животински, така и растителни мазнини, не са злоупотребявали или лишавали организма от тях.
Консумирали с желание безалкохолни напитки, които сами приготвяли: зелева чорба, бърканица, лангер, люто и други, които са богати на фитонциди, витамини, минерали и други. Ползвали в умерени количества растителни подправки, не са прибягвали към химически консерванти. За разлика от сегашната "модерна" кухня, предлагаща все по-малко сурова растителна храна, бърза и лесна технология за приготвяне на ястия като пърженето и консервирането на хранителните продукти.
Дълголетниците емпирически са изграждали рационален хранителен режим, съобразен с възрастовите особености. Храненето при тях се явява важен фактор против преждевременното остаряване. Голямото разнообразие на ястия, храни и напитки е невъзможно да се изброят. Готварското изкуство на дълголетничките е предавано от баби и майки на дъщери и внучки, а те от своя страна на децата си. Вкусните ястия, поднасяни на трапезата, са били един от елементите на приятния и тих семеен живот на дълголетниците.
Важен фактор за дълголетието е наследствеността, което се потвърждава от генеалогичните проучвания. Над 75% от дълголетниците имат родители и прародители, достигнали 90 и над 90-годишна възраст. Макар и обусловено от специфичните особености на генотипа, дълголетието е същевременно функция на факторите на външната среда, в която се включват многобройни климатични, битови, социални и други влияния. Те действуват синергично с генотипа или разнопосочно на него. Следователно съществува само предразположение в генетичен смисъл към дълголетие, а не пълна детерминираност.
Дълголетниците от Среднородопието са обществено и икономически активни хора. Само 7,7% са приковани на легло и се нуждаят от чужда помощ. Останалите могат да се самообслужват или продължават да се трудят в семейството. Биохимичните константи на кръвта и кръвния серум в огромното болшинство от случаите са в границите на приетите в литературата биологични норми. Тези показатели се считат за един от характерните признаци на добро здраве. Прави впечатление тяхното правилно физическо развитие, проследено във времето, нормалното им телесно тегло и средния ръст. Дълголетниците от Среднородопието са били физически здрави лица, като по-голяма част от тях са в сравнително добро здраве и сега. Те не са боледували от тежки заболявания.
Сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и отделителната система, както и дистанционните анализатори - слух и зрение, показаха данни на сравнително запазени функционални възможности за тяхната възраст. Доброто състояние на органите и системите в онтогенезата на човека са съществен фактор на дълголетие. Борбата за дълголетие не бива да се отъждествява с борбата против биологичната старост, явяваща се като неизбежен етап в онтогенетичното развитие на човека, а като борба срещу преждевременното стареене на организма.
Независимо че дълголетието е извънредно интересен проблем в науката, той не е достатъчно проучен както у нас, така и в чужбина. Феноменът Среднородопско дълголетие не е чисто статистическо явление. В неговата история лежи исторически изработена под влияние на комплекса биологични, екологични и етносоциални фактори, способност за голяма дълголетност, проявяваща се на нивото на популацията и реализираща се в индивидите. Среднородопското дълголетие се дължи на генна жизнеустойчивост на индивидите и благоприятно влияещи условия на живот.
Коментари