Корпоративен блог Орфей Клуб Уелнес

 

 

Йордан Детев

 

Орфическата мистерия –

химни,  вино,  хляб,  скъпоценна вода

 

Ако разглеждаме винарството като умишлена човешка дейност, а не сезонно съвпадение на природните чудеса с човешката наблюдателност, ще ни се наложи да напуснем красивите елински легенди за откриването на виното и да се отправим към далечния неолитен период (8500-5000 г. пр. Хр.). Това е първото време в човешката праистория, в което се появяват основните предпоставки на новата неолитна кухня оформила първата  трапеза от храни, собствено производство. Неолитни общности са известни с това, че изоставят постоянното обикаляне (номадството) в полза на временните селища. Този начин на живот осигуряват домашните градини и опитомените животни. Засега остава неизвестно коя от характеристиките на новия начин на живот е повлияла решително за неговото установяване. Заедно с неолитната кухня се развиват и техниките за обработка на храните – ферментация, накисване, запарване, подправки. На неолитните народи приписват производството на първия хляб, напитка, месните и зърнени храни, на които продължаваме да се наслаждаваме днес.

Занаятите свързани с приготовяне, съхранение и сервиране на храна вървят заедно с новата кухня. Специална по важност е появявата на съдовете, благодарение на развитието на грънчарството. Според световния научен печат то се е появило около 6000 г. пр. Хр. Пластичността на глината я прави идеален материал за извайване на заоблените форми на бъчви, стомни, корита, делви, кюпове и питуси за съхранение, производство и отлежаване на... вино.

Изпечена на висока температура глината се превръща в (по същество) неразтушима керамика, а нейната пореста структура помага да се абсорбират и запазят за вечни времена влаганите в съда органични материали.

„... Делвата, с обем от около 9 литри (2. 5 галона) беше намерен заедно с пет подобни буркани в глинения етаж по протежение на стена на неолитно жилище, датирано около 5400 – 5000 г. пр. Хр. То се състои от всекидневна, двойно по-голяма от останалите помещения, вероятно използвана и за спалня,"кухня" и две стаи за съхранение на провизии. В подобно жилище може да се настани едно разширено семейство. Предположението, че стаята с глинените съдове е функционирала като кухня се поддържа от многобройни глинени съдове, използвани вероятно за приготовление на храна, заедно с намиращото се там огнище.”

Тази история уви не е поредния български археологически подвиг. Тя е разказана от Патрик Макговърн, американец, зарекъл се да открие истината за виното. Място на действието е в Иран. Време на действието – около 5000 г. пр. Хр. Преди това изследователя обходил райони в днешна Турция. До България така и не стигнал. И направил карта за Древния път на виното.

Само че тук имаме малък проблем. Хляб, вино, скъпоценна вода и... първия идол в света, фантастичния керамичен ритон, огромен и изящен, изваян от глина, без помощта на грънчарско колело под формата на елен (сръндак) са открити преди 40 години, в полите на Родопите, от известния български учен проф. Петър Детев. И напълно неслучайно се оказват с 1200 години по-стари.         

Грубата керамика приютила „първата” винена ферментация от Иран говори по-скоро за наследени, пристигнали отвън умения или поне за преоткриване. Тя е несравнима с Мулдавското съкровище. Иде ред на нашата си вечна българска борба - да преместим стрелките указващи Пътя на Виното в правилната посока – не от Иран и Турция и т.н., а от България към днешна Турция, Иран, Египет, Месопотамия. Не споменавам елините, защото те са големите готованци на тази древна култура.

Древното винарство

Винарството се ограничава и зависи изключително от лозарството, независимо дали разполагаме с необходимите съдове и средства за съхранение. Дивата лоза от сорта DIOECIOUS е еднополово растение, което трябва да бъде опрашено от насекоми. Само женското растение произвежда плод. Тя расте и до днес в умереният средиземноморски басейн, както и в части от западна и централна Азия. Някога по време на неолитният период, дивата евразийска лоза била развита по някое време до сегашния си опитомен вид. Преимуществата на домашната лоза пред дивата й посестрима, могат да бъдат проследени чрез нейния хермафродизъм (бисексуалността задейства самоопрашване от вятърът и производство на плод от всяко цвете). Генетичната "история" - кодирана в днк-то на съвременно диво и опитомено грозде, заедно с налични проби, предлага алтернативно средство за проследяване развитието на винената култура в старият свят. Използувайки техники на ДНК-то (RECOMBINANT), би било възможно да се определи специфичен район на света и приблизителният период от време, когато дивото грозде е било опитомено. Хипотеза за "Ной" и Черноморския потоп щеше да търси прародителят и на разнообразието от съвременно опитомено грозде и неговата последователност от развитие и трансплантация. (Библейският Ной е обявен за първи „винар” след наводнението, тъй като стъпвайки на сушата се напил от някакво подквасвано питие.)

 

Силата на новите технологии

Археологическата химична лаборатория на музеят към Пенсилванския университет е развита под ръководството на д-р Патрик Макгъвърн и притежава върхово оборудване. Тя няма равна на себе си дори в Съединените щати. Започвайки с химическата идентификация на най-ранната кралска морава, прочутата боя от финикийците, лабораторията продължи да развива техники за идентифициране на подквасвани питиета - бира от ечемик, медовина за мед, и разбира се, най-ранното винопиене. Музеите биха спечели много от тази бързо развиваща се област. Не-разрушителният анализ на скелетен материал, ботанически останки, и остатъци в грънчарски съдове ще хвърлят нова светлина на човешкото културно и технологично развитие, ще пишат нови, вълнуващи страници от историята на цивилизацията - от  нейното далечно минало и за бъдещето.

Археологическата химия стана пълнолетна в последните двадесет години. Древни храни, парфюми, бои и други естествени торове, които можеха досега само да бъдат разказвани от древни писания, днес са рутинно откривани от високочувствителни инструменти. Цели нови глави, отнасящи се за нашият човешки род и неговото генетично развитие, за нашата кухня и медицинска практика се отварят и трябва да се „предоговарят” наново. В това аз виждам изключителен шанс за нашата уникална праисторическа култура.

 

Доказателствата на д-р Макговърн

„Комплексните инфрачервени, течни хроматографски и мокри химически анализи, които бяха осъществени, показаха присъствие на винената киселина в съда. Природно, винената киселина се съдържа в големи количества само в гроздето. При нормални условия и при стайна температура, сок от грозде бързо ферментира във вино. Заради бавните методи за мачкане на гроздето в древността и високите температури в Близкият изток, ферментацията вероятно е започнала още преди течността да се налее в делвата. Глинени запушалки с размер приблизително колкото устата на съда бяха намерени наблизо, така че експертизата бе пълноценна – запечатването предпазва виното от обръщането му в оцет. Високопроизводителните хроматографски течни резултати сочеха обаче наличието на клей от терпентиново дърво. Това даде допълнително доказателство, че глинения съд съдържа вино. В район с надморска височина и растителност като Хаджи Фирюз, дивото грозде и терпентиновото дърво са се срастнали и произвеждат техният плод и клей по едно и също време на годината (?!) Така че смесването на тези продукти заедно, както показаха резултатите от биохимичните анализи, може да е случайно или следствие на иновационен импулс. Независимо от всичко, продукта съхраняван в този съд, можеше да е само вино, произведено в този район.”

 

История на виното

Разглеждам хронологията, според резултатите от досегашните проучвания. Уважавам твърденията на д-р Макгъвърн и започвам с днешен Иран, тъй като според сегашното му проучване, там са открити най-старите следи от производството на вино, на хълма Хаджи Фирюз, в планината Загрос, около 5000 година пр. Хр.

Месопотамия

Когато заговорим за историята на виното, досега се захващахме с онзи ечемик, от който се е произвеждала алкохолна напитка в древен Шумер (днешен Ирак). Топлият, сух климат там обаче е създавал трудности за виреенето на лозата и винарството там е на възраст едва от второто хилядолетие пр. Хр. ,

Основани на химическо свидетелство откривано вътре в буркани, използувани за транспортиране, виното там било наследено от 3500 - 3100 пр. Хр. Клеймата по печатите от ранните династии обрисуват пиенето на кралете и техния антураж, с тръби то се разхвърляло от големи буркани към по-малки съдове.

Виното внасяно в низината на обширната Месопотамия може да е донесено от северните планини на Загрос в Иран или други части от дългата почти 600 километри източна ивица. През 5 век пр. Хр. гръцкия историк Херодот описва експедирането на вино надолу по р. Тигър и Ефрат от Армения в много по-късен период. Обвити в кожа лодки били натоварени с каци от финикова палма пълни с вино и предоставяни на Вавилон. Реченият транспорт също е бил алтернатива през ранната бронзова епоха. Но ако търсенето на питието е било достатъчно голямо, трансплантация на лозя към по-близки места в централен Загрос и вероятно далечният юг е напълно възможна. Когато пътищата за търговия през ранната бронзова епоха бяха изведнъж отрязани, в края му, натискът за насаждане на  производителни лозя по-близо до главните градски центрове щеше да се усилва. Бъдещите разкопки ще са решителни в проследяване праисторията на винената култура и винарството в този район от древният Близък изток; вече има индикация, че завод за опитомено грозде вече бил създаден към 3-тото хилядолетие пр. Хр. което се вижда от асирийски релефи около две хилядолетия по-късно, където мъже и жени, настанени под беседки за грозде, пият най- вероятно вино.

 

Египет

Дивото грозде никога не е расло в древен Египет. Въпреки това, преуспяващо кралско винарство беше установено в делтата Нил - най вероятно поради търговия, още от ранния бронз между Египет и Палестина, заобикаляйки съвременен Израел, западният бряг и областта Газа, както и Йордан, започвайки от периода на Старото царство. Сцените за винарството се появяват по стените на гробовете и са придружени със списъци включващи вино, произведено от лозята в делтата. До краят на старото кралство, пет вида вина – вероятно произвеждани в делтата – участват в каноничния набор на провизии, нещо като фиксирано "меню" за задгробният живот.

Свидетелството за винарство в делтата по време на ранния династичен период (първа и втора династии) е дедуктивно. Вместо записване на голямо число буркани за вино, в предлагащ списък, актуални глинени съдове в големи количества бяха погребани в гробовете на Фараоните при Абидос и тези от техните семейства в Сахара, главните религиозни центрове. Това се доказва от откриването на множество съдове служещи за съхранение на виното.

Химическите тестове досега трябваше да потвърждават, че съдовете от първа династия  и тези от втора династия съдържаха вино. По-малко впечатление правеше общото клеймо по капачки за буркан с йероглифни знаци за" лозе" и възможни географски местоположения (т.е. Мемфис, северната столица, в допълнение към името на кралят). Такива клейма бяха тълкувани като етикет за вино на примитивният човек, вероятно даващи местоположението на винарството и неговият собственик, а името на кралят се разглеждаше като съкратена форма за регистрацията на делви, които общо взето съдържаха вино. Едно е сигурно, приносът на винената култура в Египет е показването на първите" плодове" от зараждаща се промишленост.

 

Възможно ли е да знаем, кога първото лозе е било присадено в делтата Нил?

 

Рисунка с отпечатък на клеймо от капачка с името на Хашемуи II, от династията на Фараоните, го показва да бяга покрай асма или беседка. Още се спори кое от двете е, но отговора е жизненоважен за разбиране праисторията на тази промишленост, която рано или късно се разстила върху цялата делта, към големите западни оазиси и дори към градчета на горният Нил, където климатът изглежда възпрепятства винената култура.

 

Родината на хляба, виното и мистериите

Винаги съм си мислел, че нашата уникална праистория тъне в незаслужено забвение и съм се страхувал, че когато се окуражим достатъчно, за да разкажем истината за нея, светът ще бъде прекалено малко склонен да ревизира своите отдавна натрупвани постулати. А днес за това е нужна съвсем малка, но съществена корекция – дописване на началните страници от Първата глава в историята на цивилизацията. Задача несложна, ако добавим, че тя касае всяка проява на цивилизационни импулси, на първите открития за природата и нейните закони, на достигането до инструменталните средства и технологиите, в които разпознаваме безпогрешно това първо стъпало от вечната спирала на човешкия прогрес. Общо казано ще ни се наложи просто да одревним представите на света с малко повече от 1000 години и всичко би си дошло на мястото.

Време е да осъзнаем, че първите две хиляди години от световната култура са писани тук, в България. Вземам повод от историята на виното и чудесното откритие на д-р Макговърн. Но какво ни казва тя? Че когато в Иран пиели случайно ферментирал гроздов сок, забравен от някоя домакиня в глинен кухненски съд, тук, в полите на Родопите, само че цели 1200 години по-рано, не само познавали виното, но открили вълшебна рецепта за приготовлението на този елексир и го направили съучастник в първата проява на духовност, жертвоприносния ритуал към Бога-Слънце и тайнството на Пролетта.

Впоследствие винената култура тук опъвала своите пипалца и обвила с тях всички тракийски мистерии. Някои считат, че дори поставила основата на самата цивилизация. Но тракийският бог Дионис не е онзи весел пияница, както ни го рисуват братята гърци. Дори те знаят, че тук виното било ценено като лекарство, социално лепило, променяща настроението субстанция и... като причастие. Още около 6200 години пр. Хр., виното било във фокуса на религиозните ни култове, протофармацията, неолитната ни кухня, било важна част от икономиката и обществото. Като символ напомнящ кръвта, то е било използувано в храмовите церемонии и  със своята възраждаща сила да пречисти сърцето на Причастяващия се.

 

Мулдава, 6300 г. пр. Хр. Долът на четиридесетте извора

Храм на плодородието в Прародината на Траките                         

Ще разкажа тази приказка, така както я чух от баща ми. Той я бе изкопал край село Мулдава и твърдеше, че е на 8000 години. Може да е история, може да е и само предание. Археологическите данни съществуват... Възможно е някога мъдреци и учени да са вярвали в нея, а е възможно да са я обичали и съхранили само неуките и доверчиви сърца. Едно е сигурно, тя е жива, тя съществува. Ще се изненадате, когато разберете колко устойчиви са следите от отминалия живот.

Тези съдове носят първата мистерия, родила се в нашите земи за Елен, схващан като Божи пратеник и превръщането му чрез Жертвоприношение в Идол. Разбира се, ние имаме само резултата- този  изящен  керамичен ритон, идол на Бога-Слънце.           Като истински Рог на изобилието,  той поднася на участниците в ритуала първото вино на света. Невиждан божествен елексир, замесен от първото ферментирало диво грозде и скъпоценна по качества и вкус вода, пречистени от една магия. Тя е скрита в едни чудодейни родопски минерали, поставени във вълшебна чаша. Първата тракийска мистерия се ражда със силата на духа и свръхсетивността на Жрец, управляващ мистичното  превръщане  на Божия пратеник, Тъй еленът, жертвоприносен, се превръщал в идол-ритон, рог на изобилието разпръскващ силата на Бога-Слънце. Този ритуал се разигравал всяка пролет в чест на великото Пролетно тайнство.

И до днес в два български музея лежат тези уникални съдове от първата свещена трапеза, открита в полите на планината Родопи, духовната майка на Траките. Нейната почтена възраст  докосва деветото хилядолетие.

Около 6300 години пр. Христа, в чудно красивата местност “Долът на 40-те извора”, до днешното село Мулдава, местното население от поречието на древната река Хеброс, основало своя първи Храм на плодородието. Там горе, от високото, тези извори блестят като светлите очи на Бога-Слънце, който ката ден ги огрява. Чудни са тези извори. Те се спускат по неведоми пътища чак от върха на планината. Горе могат да бъдат забелязани край хижа Марциганица, след това се изгубват от погледа чак до долу, в долината, където извират отново от земните недра. Геолози и до днес се дивят на това чудо, а древните ни прадеди се прекланяли пред природните феномени. Считали ги за “Божи знак” - свещеното място с хилядолетия, оставяло трайни следи в духовната им култура. Вероятно затова оцеляло името МУЛДАВА (от тракийската дума “мулда” - укрепено светилище), а района и до днес остава осеян с параклиси, църкви и манастири. В Храма са открити следи от първичния култ към Бога-Слънце и неговия земен пратеник - Свещения елен.

 

Пазители на Портата на Знанието

Нямаме точни сведения как хората стигнали до този културен феномен и кога са се появили условия за него, но последни изследвания сочат, че по северните склонове на Родопите (а може би и другаде) ледников период не е имало. Още през късния палеолит у нас се появили наченки на земеделие и пастирство. Хората одомашнили ред животни в края на осмото и началото на седмото хилядолетие. Опознали диворастящите зърнени храни. Често край жилищата, част от стриваните зърна попадали в рохката почва, където пониквали, растяли, изкласявали, узрявали. Хората се присетили да ги събират и засяват. Тъй пастирството и земеделието се развили постепенно през мезолита и се превърнали в основен поминък на хората.

Това ще да е продължило поне 1000 години, преди появата на този култов център. Веднъж стъпили в Пътеката на Познанието, постиженията на предците ни изненадват. За пръв път в Европа, тук създали своя производствена пътека  от  земеделието  и пастирството. Открили зърнените култури, усъвършенствали оръдията на труда, развила се духовността. Постигнали пълна хармония между природни и човешки ресурси – плодородие на почвата, естествени източници за напояване – снегове, дъждове, природни водоеми и умения да се култивират и отглеждат растения и животни,. Неолитният стандарт тук добре свидетелства за начина, по който били създавани първите обетовани кътчета. Изборът на местоживеене разкрива „по-висши” съображения, които говорят за знания и  свръхсетивност. Тази древна наука наричат геомантика (наука за земния дух). Тъй предците ни отгледали уникалните си способности да дооформят природата и от пълното им сливане с нея, да извличат дарове за тялото и за душата.

 

Откритието

Храмовият комплекс разполагал с централна сграда и две помощни постройки -“зимник” и “винарна”. В двора са огнище, олтар и четири пирамиди от чакъл и варовик, ограждащи свещеното пространство. Храмът имал и помещение  за  угощения или приемна.   В  “зимника”  пазели   колекция  от 9 олтарчета - пламъчета от възнесението към Свещения огън.  Във “винарната” бил питосът за виното, съд за  наливане, трапезна купа, Еленът-Ритон, огнище, дребен инвентар и съд за пренасяне на течности. Липсват оръжия, инструменти, предмети и украшения от еленови рога и кости - еленът тук бил свещено животно.

 

Свещеният елен и Ритуалът

Това е история от времето, когато хората другарували с животните. Те жаждали връзка със своя главен Бог-Слънце и търсели всевъзможни пътища към Него. Избрали еленът, по ред причини, като негов пратеник. В отчаян опит за единение с Бога-Слънце решили, че неговия посредник трябва да бъде жертвоприносен. С акта на жертвоприношението поднасяли на Бога душата на неговия любимец и горещата си молба за Плодородие. В мистериен ритуал включващ срещата с младия сръндак, жертвоприношението му и последващото приемане на Слънчевата Сила и Благосклонност, те сътворили Първият Идол, на който тези земи са се кланяли. Ритонът, този Рог на изобилието бил изваян изящно за пръв път от глина тук, в керамичен млад елен-сръндак. Тъй въплътения в него Бог-Слънце им се показвал като Свещения млад елен, приемал Жертвата му, и се въплъщавал в идола. От него, само от него, предците ни са вземали своето Първо Причастие!

Богът-Слънце, свещеният елен и надеждата за плодородие

Култът към Слънцето е първичният земен култ. На земята Слънцето си има другар – Огънят. Кръстът получаван от триенето на две дървета, раждал Свещеният огън и Пламъкът на възнесението. Откриваме ги в множеството олтарчета, които съпровождали ритуала.  Но те осигурявали  само масовката, в която Пламъкът на Факела  очертавал кръга на Свещеното, за да го отдели от ежедневното..

 

Пролетното тайнство

Някога, много отдавна, когато за първи път Небето целунало Земята, се е родил Кълна на живота. От този кълн произлязло всичко. Останалото е ... прераждане. Зачеването е забулено в тайната на свещения брак. В Зачатието е скрита силата на Плодородието. Аз вечно приветствам настъпването на Пролетта, за да зачена живот и Ви даря със своите богати плодове, както житното зрънце  потъва във влажната почва, сродява се със земята, водата, слънцето и ражда богата реколта. Следите от Храма край Мулдава свидетелстват за свещената сеитба, зърното за посев, за Пролетното преживяване преживяване на Проникването и Поникването.

 

Ритуалният хляб

Още тогава Хлябът украсявал  всяка трапеза, участвал във всяко ритуално угощение. Сакралният обряд в чест на Пролетното тайнство показвал Пътя му – от зърното и поникването до ритуалната погача. Чудесният ритуален поднос Му я предлагал, омесена за Него. Едва след това ритуалният хляб можел да послужи за угощение на хората.

Преоткриване на скъпоценната  вода

Сред невзрачните предмети изостанали в кашона от голямото пренасяне на Мулдавското съкровище, се мъдреха 3 камъчета. Бяха в близост до уникалната чаша с три изпъкнали полусфери. На  какво  ли  не  я оприличаваха с годините, но за какво е служила никой не каза. Един ден я напълних с нечиста вода.  И пуснах  в  нея  намерените там камъчета. След   три  дни... водата се бе избистрила. Но какви са тези чудодейни камъчета?

Това е минерала зеолит. Поставен във вода, той  постепенно унищожава  гнилостни и други вредни бактерии виреещи в нея. Подобрява вкуса и прозрачността, абсорбира  примесите  на тежки метали или ускорява утаяването им. Насища водата с микроелементи, нужни на организма. От лабораторията потвърдиха, че само този минерал, прави за 3 дни всяка вода годна за пиене, а след седмица, тя отговаря на всички съвременни стандарти за питейна вода. Намерените зеолитчета могат да пречистят напълно само... 200 мл. вода!?

Мили Боже, нима намерих първите алхимици по нашите земи, които правят жива вода, за да я смесват с гъстото вино? И всичко това в район, прочут със запазен и до днес уникален сорт грозде?

 

Легендата

Митичният образ на елена - посредник между Бога-Слънце и хората присъства в най-древните езически прояви у нас. Предците ни вярвали, че с неговото жертвоприношение в чест на пролетното обновление, пращат душата му при Бога-Слънце и заедно да измолят плодородие. Реликви от този ритуал са запазени и до днес във фолклора. Те са в основата на легенди за появата на праисторическите селищни могили по земите ни. Народът вярва, че в тях са заровени древни храмове на плодородието. Всяка пролет по Гергьовден там пристигал елен и доброволно се предавал на хората. Посрещан, нагощаван и оставян да си почине, той бил пренасян в жертва. Чрез ритуалния дар хората молели Слънцето за плодородие и честит живот. Чакали добра поличба и вярвали, че душата на елена ще занесе в равнината плодородие.

         Веднъж обаче, недочакали свещеното животно да си почине, пренесли го в жертва уморено и били наказани… На идната година, вместо елен, появила се вихрушка и отнесла най-хубавата девойка. Хората заринали храма и го напуснали, надявайки се един ден, еленът - символ на плодородието пак да се завърне при тях…

Легендата, култовият ансамбъл и познатите празници между Сирни заговезни и Гергьовден, чертаят с удивителна простота духовната култура на неолитното население от поречието на Марица. На Сирния понеделник и до днес кукери се маскират като елени, а самия празник е посветен на огъня, земния образ на Слънцето, пролетното обновление и свързаните с него надежди за плодородие. Всички те пристигат при нас от дълбоката древност, от местните земеделци-пастири, превърнали това райско кътче, в къс обетована земя. Мулдавският Храм на плодородието съхранил култовите предмети от сакралния обряд и вярата, че без нравственост дори свещенодействието се опорочава, а бедите връхлитат всички.

Тук е съществувал най-старият култов обект от тези земи.  Мулдавският Храм ни е завещал ненадминати с красотата и въображението, вложено в тях, култови предмети, чиято изумителна изработка и идея, както и Вярата, която извикала ги на живот нямат аналог в света от това време. Наблизо, на един ден път разстояние тогава били пет селища - две при с. Мулдава и по едно при с. Дълбок извор, Златовръх и “Ясатепе” при кв. Филипово в гр. Пловдив. Именно техните обитатели ще да са били основни гости на Храмовия празник. Възможните му посвещения към Пролетното тайнство и ритуалите за предизвикване на плодородие, съпровождали обряда описван като Свещена сеитба.

 

Орнаментите

Предизвикателства от Мулдава идват и  от орнаментите  по съдовете, които оформят познатия тукашен неолитен стил. Но докъде се е простирал той? Сведения за същия неолитен стил постъпват буквално от целия Балкански полуостров, Причерноморието и Мала Азия. Успях да извлека 12 общи мотива в праисторическата украса, която се среща навсякъде в този обширен район. Какво ли иска да ни каже тази така ранна еднаквост на културата на палеобалканското население, живеещо в посочените места? Впрочем колко доказателства трябват, за да доказваме очевидното, че тази култура е автохтонна?! Нейните духовни и културни феномени, архетипите на собствената ни национална култура,  дължим на местното население създало ги тук от най-дълбока древност.

Мистър Макгъвърн, баща ми, откривателят, отдавна не е между живите. Сега вие сте откривател на най-старото вино в света, затова елате ни на гости тук, в полите на свещената ни планина Родопа. За да покажем на света какво е било Началото на Тракийския орфизъм. За да продължим Неговата легенда!

Когато тракийските крале, много по-късно, празнували своите победи с вино, те се погрижили да осигурят голямото му изобилие и в задгробния си живот. Някои от тях били истински винени култури.

 

А когато днес сръбваме чаша вино, сякаш за да резюмираме тази динамична история, това единствено диво грозде, което сложихме под микроскоп, ще ни помогне да усетим по-добре големият обхват от вкусове и букети на тукашната винена култура.