Корпоративен блог Орфей Клуб Уелнес

Networked Blogs

BE WELL /живей добре/

доц. д-р Мария Кичева,

Калина Нейчева

Уелнес и физическа активност

Уелнесът представлява цялостна философия и правила за един по-добър живот. Той е онзи начин на живот, който спомага за доброто състояние на човешкия дух. Всички уелнес теории и концепции целят чрез правилното управление на отделните елементи в ежедневието да се постигне добруване на духа и едно по-добро емоционално състояние: уелнес състояние на физически и душевен баланс. Уелнес концепцията обхваща всички сфери на живот - физика, кариера, социално общуване, интелектуално развитие, емоционално състояние и дух. Като цяло предписва най-добрите начини за постигане на хармонично съществуване – от начини на хранене, поведение в обществото и кариерата, физически дейности и други. Взаимства най-доброто от световните философии: йога, аюрведа, фенг-шуй, рейки и други. Ползва и някои от основните положения в езотеричните учения: кабала, шаманизъм. Като цялостна философия се опитва да обедини най-доброто от мисловната съкровищница на човечеството.

Йога практики – физическо и духовно здраве

"Още от древността йога принадлежи на човечеството. Това е най-ценното съкровище, притежавано от хората. Човешката личност се състои от три основни компонента: тяло, ум и душа. Да владеем тялото си, да контролираме ума си, да бъдем посветени в големите загадки на душата и да достигнем до равновесие на тези три нива на съществуването - физическо, умствено и духовно” - това е йога.

Йога е пътят, който води човека към опознаване на себе си. Тя му помага също да направи тялото си здраво и силно и да го освободи от всякакви токсини и ненужни вещества, които смущават функционирането му. Тя го изправя пред бъркотията в ума и пред грешките и комплексите в неговата личност. Помага му да се освободи от ограничения си начин на мислене, от мненията и идеите, с които обществото и заобикалящата го среда са напълнили мозъка му. Тя го води обратно към неговия собствен център и му помага да открие себе си, да разбере кой е той в действителност и какво всъщност иска от живота.

Йога е като огромен океан с един цял свят на дъното. Тя има много различни аспекти, които помагат според нуждите и целите на този, който я практикува. Буквално думата "йога" означава "съединение" - съединението на чистото съзнание и на индивидуалното съзнание в човека. Но за да достигне до това висше състояние на съществуване, човек трябва да започне от първото стъпало на стълбата."

История на йога

Тази йога, която познаваме днес, се е развила като част от тантрическата цивилизация, съществувала в Индия и във всички останали части на света преди повече от десет хиляди години. При археологически разкопки, направени в долината на р. Инд в областта на Харапа и Мохенджо Даро, намиращи се на територията на сегашен Пакистан, са намерени много статуи, изобразяващи как бог Шива и Парвати изпълняват различни асани и практикуват медитация. Тези места някога са били обитавани от хора, живели в предведическата епоха, преди разцвета на арийската цивилизация на индийския субконтинент. Според митологията Шива е основателят на йога, а Парвати - първата му ученичка.

В традицията бог Шива се разглежда като символ или превъплъщение на най-висшето съзнание. Парвати представлява най-висшето знание, воля и действие и е отговорна за цялото творение. Тази сила, тази енергия е позната също и като кундалини шакти, космическата сила, която почива неизползвана у всички същества. Парвати се разглежда като майка на цялата вселена. Отделната душа се превъплъщава в света на имена и форми и се обвързва с него, а също така бива освободена от ограниченията на света и съединена с най-висшето съзнание посредством нейната милост. От любов и състрадание към децата си тя предала под формата на тантра своите тайни познания за освобождението. Техниките на йога имат тантра за свой източник и те не могат да бъдат разделени, както и съзнанието, Шива, не може да бъде отделено от енергията, Шакти.

Тантра е комбинация от две думи - таноти и траяти, които означават съответно "разширение" и "освобождение". Следователно това е науката за разширение на съзнанието и освобождаване на енергията. Тантра е начин за освобождаване от робството на света, докато все още живеем в него. Първата стъпка в тантра е да се разберат ограниченията и възможностите на тялото и ума. След това тя дава техники за разширение на съзнанието и освобождаване на енергията, чрез които се преминава отвъд ограниченията на индивида и се достига до една по-висша реалност.

Йога възниква в началото на човешката цивилизация, когато човек осъзнал за пръв път своя духовен потенциал и започнал да разработва техники за развитието му. Древните мъдреци от целия свят постепенно развили йогийската наука. Същността на науката йога често е била забулена или обяснена чрез различни символи, аналогии и езици. Според някои традиции йога е божествен дар, разкрит на древните мъдреци, така че човечеството да придобие възможност да реализира божествената си природа. В древността йогийските техники били пазени в тайна и никога не били описвани в книги и предлагани открито. Те били предавани от учителя - гуру - на ученика устно. По този начин имало ясно разбиране на техния смисъл и значение. Посредством личния опит реализираните йоги и мъдреци са били способни да напътстват търсещите по правилния път, премахвайки неяснотите, недоразуменията и прекалено интелектуалните размишления.

Първите книги, споменаващи йога, били древните Тантри, които били писани в разцвета на цивилизацията в областта на долината на р. Инд. Макар и да не дават конкретни практики, чрез символи те загатват за йога. Стиховете на Ведите (свещените книги на индуизма) всъщност били чути от ришите, мъдреците, в състояния на дълбока йогийска медитация, или самадхи, и се разглеждат като получени чрез откровение. Йога започва да приема по-определена форма обаче едва в Упанишадите (философски съчинения). Събрани заедно, тези древни книги съставляват Веданта, кулминацията на Ведите, и се казва, че те съдържат същността на Ведите. Йога сутрите на мъдреца Патанджали, систематизирали за пръв път една определена, обща и цялостна система на йога. Често наричана "осморният път", тя се състояла от яма (въздържания), нияма (съблюдения), асана, пранаяма, пратяхара (отделяне на сетивата от външната среда), дхарана (съсредоточаване), дхяна (медитация) и самадхи (отъждествяване с чистото съзнание).

Индийската традиция изисквала оригиналните текстове да бъдат написани на санскрит. В някои случаи написаното било забулено в символизъм, така че да може да бъде разбрано само от онези, които са готови за това. Един от най-изтъкнатите авторитети по хата йога, Свами Сватмарама, написал "Хата йога прадипика" ("Светлина върху йога") на санскрит, в която събрал всичко познато до момента по тази тема. Той намалил ударението върху яма и нияма в хата йога, като по този начин премахнал една голяма пречка, изпитвана от много начинаещи. В "Хата йога прадипика" Сватмарама започва с тялото и едва по-късно, когато умът е стабилизиран и уравновесен, се въвеждат самоконтролът и самодисциплината.

Практики:
Aсана (йогийска поза)

Асаните укрепват тялото, подобряват здравето и гъвкавостта, премахват енергийните блокажи и напрежението. Асаните, които се преподават в заниманията по йога, са класически пози, които се усложняват постепенно. При упражняването на асаните атмосферата не е състезателна, а акцентът се поставя върху осъзнаването. Със задълбочаването на опита, на ученика се преподават по-сложни и трудни практики.

Пранаяма (дихателна практика)

Работата върху дишането е вторият основен компонент в часовете по йога. Целта на пранаяма е да събуди, балансира и разшири праната (виталната енергия) в човешкия организъм. Пранаяма е полезна и за постигане на релаксация и намалавяне на умствените и емоционални смущения. Практикуването на пранаяма започва с осъзнаване на естественото дишане и се усъвършенства чрез дълбоко, спокойно дишане чрез разнообразни енергизиращи и стимулиращи практики.

Йога нидра

Това е несложна, направлявана медитация, която се упражнява в легнало положение, и често е любима практика на учениците по йога. Тя съдържа систематична релаксация на всички нива на човека – от физическото до психическото и зарежда с чувство на блаженство, при което тялото и умът спят, но осъзнаването остава активно – нещо като сънуване в будно състояние.

Медитация
Медитацията разширява способността да осъзнаваме и създава спокойствие, ведрост и съсредоточаване, което в края на краищата води до по-дълбоко осъзнаване на вътрешната ни същност. Медитацията има големи възможности и като средство за подобряване на концентрацията, волята и устойчивостта към стреса. Тя ни позволява да се носим по вълните на живота, без те да ни безпокоят. Медитационните техники се преподават строго систематично и курсовете могат да включват осъзнаване на тялото, осъзнаване на дишането, наблюдение на мислите и мантра /звук/. Въпреки, че за някои от тях има специфични изисквания, единственото качество, което е необходимо е не т.нар “контрол върху ума”, а наличието на искрено желание да задълбочим вътрешното си опознаване. При подходящо ръководство, ученикът може да изучи медитационните практики и да им се наслаждава.

Йога асани:

Йогите са открили, че определени положения на тялото съдействат за постигане на контрол над енергията и ума...
Въздействията на тези пози, наречени асани, са многобройни: поддържане на еластична мускулатура, гъвкави и стабилни стави, изчистване на токсините от организма, регулиране и контрол на хормоналните секреции, въздействие върху вътрешните органи, чрез което се подобрява тяхната функция. Асаните спомагат за правилно протичане на жизнената енергия - прана, през каналите, наречени надита. Сковаността на тялото се дължи на блокиране на праната и в последствие на натрупване на токсини. Когато праната възобнови своя нормален ход, токсините се премахват. Една от главните цели на йога е пробуждането на кундалини шакти - еволюционната енергия в човека.Практикуването на асани стимулира чакрите (психичните центрове), разпределяйки генерираната енергия кундалини из цялото тяло. Умът и тялото не същестуват самостоятелно. Грубата форма на ума е тялото, а фината форма на тялото е умът. Асаните ги интегрират и хармонизират. Тялото и умът носят в себе си напрежения, наречени “възли”. На всеки умствен възел съответства и физически. Целта на асаните е да премахнат тези възли. Асаните облекчават умствените напрежения, като им въздействат соматопсихически, от тялото към ума.

Добре подбраният комплекс от асани, комбиниран с пранаяма (дихателни техники), шаткарми (очистителни практики), медитация и релаксация може много да помогне за елиминиране на тези възли, въздействайки на ментално и физическо ниво. Резултатът е освобождаване на скритата енергия - тялото се изпълва с жизненост и сила, умът се прояснява и уравновесява.

Релаксиращи асани

Асаните се разделят на няколко групи: навеждащи напред и назад, усукващи, обърнати и т.н. Една от най-важните е групата на асаните за релаксация. В нашия напрегнат и изпълнен със стрес живот те могат да помогнат изключително много. Тези пози се изпълняват винаги когато сме изморени, а също преди и след всекидневния комплекс от асани. Те изглеждат много лесни, но правилното им изпълнение е доста трудно, тъй като всички мускули и цялото тяло трябва да се освободят от напрежението.

Предлагаме на вашето внимание две асани, които релаксират тялото и ума:

Шавасана

(Мъртва поза) авасана

Легнете по гръб с ръце на около 15 см встрани от тялото, с длани обърнати нагоре. Отпуснете стъпалата леко и удобно настрани и затворете очи. Отпуснете цялото тяло и прекратете всички движения. Мислено обходете всички части на тялото и съзнателно ги релаксирайте. Осъзнайте естественото дишане и му позволете да стане ритмично и релаксирано. Започнете да броите вдишванията обратно от 27 до нула. Повтаряйте наум: “Вдишвам 27, издишвам 27; вдишвам 26, издишвам 26” и т.н. Ако умът се отклони и забравите следващото число, започнете пак от 27. Щом задържите ума върху дишането за няколко минути, тялото ще се отпусне. Тази асана релаксира цялата психо-физиологична система и засилва способността за осъзнаване. Тя трябва да се прави преди и след изпълнението на асани, особено след динамичните упражнения.

Шашанкасана (Поза луна или заек)

Шашанкасана
Застанете на колене. Допрете палците на краката и раздалечете петите. Седнете върху стъпалата, като петите допират бутовете отстрани. Поставете дланите върху бедрата. Затворете очи и се отпуснете. Дръжте гръбнака и главата изправени. Вдишвайки, повдигнете ръцете над главата и задръжте раменете широко отворени. Издишвайки, наведете торса напред от ханша, поддържайки ръцете и главата изправени и в една линия с тялото. Ръцете и челото трябва да допрат пода едновременно. Сгънете ръцете леко, така че да останат напълно отпуснати, и поставете лактите да почиват на пода. Задръжте без въздух в крайно положение до 5 секунди. След това едновременно вдишайте и бавно повдигнете ръцете и торса до вертикално положение. Дръжте ръцете и главата в една линия с торса. Издишайте, докато спускате ръцете до коленете. Изпълнете 3 до 5 цикъла.

Начинаещите трябва бавно да увеличават времето, през което остават в крайно положение, докато са способни да задържат удобно за най-малко 3 минути, дишайки нормално. Тези, които желаят да успокоят гнева и обтегнатите нерви, трябва да продължат още повече времето - до 10 минути.

Съзнавайте дишането, синхронизирано с физическите движения. В крайното положение насочете вниманието си към натиска, който бедрата упражняват върху корема.

Позата не трябва да се изпълнява от хора с много високо кръвно налягане, дискова херния или от хора, които страдат от световъртеж.
Позата също регулира функцията на надбъбречните жлези. Тя помага да се премахнат увреждания в половите органи. Редовната практика премахва констипацията. Задържането в крайно положение спомага за преодоляване на гнева и въздейства много успокояващо на мозъка.

Физически упражнения и двигателни режими – методика на петте тибетски упражнения

Упражненията се провеждат самостоятелно или групово (10-15 човека). Груповото изпълнение се извършва най-малко два пъти седмично, индивидуалното изпълнение – ежедневно.

Време:

Най-добре е да се изпълняват сутрин рано на празен стомах или най-малко 3 часа след ядене.

Място:

В тихо, проветрено, ароматизирано помещение с подходящ интериор (по фън шуй – растения, аквариум и пр.), меки, удобни възглавници. Може и на открито, ако климатични условия са подходящи.

Участниците трябва да са в добро психическо и физическо здраве и подходящо предразположение на духа.

Петте Тибетски Ритуала са позната от древността рецепта за здраве и дълголетие. Те съчетават традиционните ритуални практики със съвременната медицина. Петте упражнения уравновесяват психичните енергии, засилват имунната система, поддържат нервната проводимост и хормоналното равновесие, укрепват основните мускулни групи. Това е гаранция и за душевната хармония.

Обикновено хората наричат Петте ритуала изометрични упражнения. Ритуалите наистина помагат на схванатите мускули и стави и подобряват тонуса, но истинската полза от тях е хармонизирането на скоростта на въртене на отделните чакри. Това са енергийните центрове, които контролират процесите в човешкия организъм.

Методика:

Упражненията се изпълняват бавно, внимателно, с усмивка. Повтарят се от 3 до 21 пъти всяко от тях (но не повече). Съчетават се с подходяща дихателна активност. Добре е упражненията да се правят със затворени очи, така вниманието се фокусира върху конкретното упражнение и жизнената енергия се насочва за постигане на физическо здравe и душевно равновесие.

ПЪРВИ ТИБЕТЕЦ

Застанете с разтворени настрани ръце и обърнати надолу длани.

Завъртете се по посока на часовниковата стрелка. Вдишайте.

Върнете се в изходно положение и издишайте.

Оптималната бройка повторения е 21.

ВТОРИ ТИБЕТЕЦ

Легнете по гръб с ръце отстрани на тялото.

Притиснете брадичката към гърдите.

Повдигнете краката до вертикално положение, без да сгъвате коленете. Вдишайте.

Върнете в изходно положение и издишайте.

Повторете 21 пъти.

ТРЕТИ ТИБЕТЕЦ

Коленичете на пода и изправете тялото. Поставете ръце на бедрата.

Придърпайте брадичката към гърдите.

Извийте гръбнака, като внимателно изнасяте главата възможно най-назад. Вдишайте.

Върнете в изходно положение и издишайте.

Повторете 21 пъти.

ЧЕТВЪРТИ ТИБЕТЕЦ

Седнете на пода с изпънати крака, раздалечени стъпала и опрени на пода ръце.

Притиснете брадичката към гърдите.

Отпуснете главата максимално назад.

Без да прегъвате ръцете и да отмествате тях или краката, свийте коленете и вдигнете горната част на тялото до хоризонтално положение. Напрегнете мускулите, после се отпуснете.

Повторете 21 пъти.

ПЕТИ ТИБЕТЕЦ

Застанете в тази поза с извито тяло, ръцете са изпънати, дланите лежат на пода, пръстите на краката са извити и стъпват на земята. Внимателно наклонете главата възможно най-назад.

Без да отмествате дланите и стъпалата, свийте тялото в ханша и го вдигнете в поза като обърнато "V". Притиснете брадичката към гърдите. Вдишайте.

Върнете и изходно положение и издишайте.

Повторете 21 пъти.

Не е задължително да изпълнявате всички упражнения по максимален брой пъти. Започнете с малко на брой (започнете от 3 повторения и всеки следващ ден увеличавайте с 2 до достигане на 21 повторения) и постепенно тялото ще придобие необходимата гъвкавост. Най-важното е да се активизира енергийният поток, да поддържате добро здраве и настроение.

След ритуалите вземете хладък душ и се насладете на прясно изцеден сок. Следвайте специален хранителен режим, съобразен с телесните ви предразположения и физическата активност.

С тези пет тибетски ритуала ще започнете деня освежен и готов за нови предизвикателства.

Упражненията на Нурбеков - методика

При първото занимание водещият провежда беседа за основните схващания от Древния изток: 1) болестта е нарушено равновесие между силите в организма; 2) необходимо е да се отстраняват причините, а не да се лекуват последствията; 3) ние – нашият организъм и нашето съзнание – трябва активно и преди всичко да участваме в този процес.

Участниците в курса в процеса на заниманията трябва сами да се убедят в следното: човекът не е комплект от органи, а цялостна сложна система от физически и нематериални компоненти, които са взаимосвързани и зависими помежду си. Те трябва да се изследват и да се следи равновесието помежду им. Леченията с медикаменти, психопроцедурите, оперативните интервенции са само едно външно вмешателство, хуманитарна помощ за решаване проблемите на човешкия организъм. Най-важният лекар е самият човек.

Самовъзстановяването и саморегулацията са присъщи качества на човешкия организъм. Необходимо е да се научим да познаваме, прилагаме и подпомагаме тези процеси.

Заниманията се провеждат 3-4 пъти седмично. Време за тренировката – 20 минути само веднъж дневно. В помещението, в което се провеждат заниманията има големи табла, на които са разписани забраните и заповедите на Нурбеков (необходимо е участниците да свикнат с позитивното мислене и да подхождат с усмивка към заниманията).

Комплекс от упражнения:

Точков масаж на глава с един пръст. Масажът се прави последователно по посока на часовниковата стрелка и обратно. Масажират се следните точки: 1) трето око; 2) двете точки на синусите; 3) точка между горна устна и нос; 4) точка под долна устна (вдлъбнатина); 5) двете точки на отстрани на долната челюст (под ушите), 6) двете точки на слепоочията; 7) две точки (странично) на тила; 8) една точка в средата на тила (над хипоталамуса). Масажът се извършва с цел подготовка на цялото тяло за физическите упражнения.

„Взема и давам на света”. Упражнението се изпълнява с високо всигнати ръце над главата и с повдигане на пети и двишение на китките като при вземане (10 пъти) и същото с движението на китките като при даване. При изпълнението тялото е силно изпънато и максимално изнесено нагоре.

Упражнение за глава

Наклони напред, назад, на двете страни, въртене около оста й и упражнение „Костенурка” (главата се накланя и след това се изтегля силно напред, завърта се от това положение последователно на ляво и на дясно и се връща в изходно положение).

Упражнения за ръце.

Ръцете са напред, вдигнати хоризонтално на пода. Раздвижват се последователно дланите с въртене в двете посоки, пръстите със сгъване и разгъване. Дланите вертикално разположение се завъртат навън и навътре една към друга.

Ръцете са изнесени встрани хоризонтално на пода и се завъртат последователно от раменете в посока на часовниковата стрелка и обратно. Редуват се лява и дясна ръка. При въртенето трябва да се усети изтръпване в пръстите. От същото положение ръцете се свиват в лактите и се въртят едновременно в посока на часовниковата стрелка и обратно.

Упражнения за раменете

Последователно повдигане на ляво и дясно рамо. Едновременно повдигане на ляво рамо, ляв крак и дясно рамо, десен крак. Едновременно наклони с двете рамене напред и връщане в обратно положение.

Упражнение за тялото

Изпълнява се с повдигане на ляво рамо с ляв крак, едновременно с това дясна ръка преминава в дъга над глава до ляво със силно разтягане на цялото тяло. Изпълнява се последователно за лява и дясна част на тялото.

Ръцете са вдигнати в страни и са свити в лактите с длани върху раменете. Краката са леко свити, с раздалечени на 15 см. стъпала и върхове на пръстите, леко обърнати един към друг. Завъртане на цялото тяло от кръста нагоре с поглед назад, като ръцете запазват хоризонталното си положение. Смяна на посоката.

Упражнения за таза и кръста. Положението на краката са като при предишното положение. Тазът е стегнат и се изнася първо назад максимално, като горната част на тялото трябва да запази изправеното си положение. След това тазът се изнася напред със стягане и пак се връща назад. Упражнението се изпълнява и в лявата и в дясната посока. След изпълнение на упражненията необходимият брой пъти започва последователно изнасяне на таза напред, встрани, назад на другата страна (въртене). Изпълнява се 3-4 пъти.

Упражнения за краката

Тялото е в изправено положение. Единият крак се повдига под 30 градуса и стъпалото се завърта последователно в двете посоки по 3-4 пъти във всяка.

Кракът се свива в коляното като бедрото е успоредно на пода. Долната част се завърта кръгообразно в двете посоки по 3-4 пъти.

Упражнението „Каране на ски на място”, при което краката са леко свити в коленете, а стъпалата са раздалечени отново на 15 см. и с двата крака едновременно се правят въртеливи движения, както при каране на ски.

Общи упражнения

Усукване на тялото. Краката са както при предното положение. Ръцете са свободно горе встрани. Тялото се усуква, завърта, като целта е при завъртане на ляво да се види върхът на десния крак и обратно.

От същия стоеж ръцете са свободно горе встрани, тялото се накланя силно назад от кръста, като главата остава в нормално положение.

Всяко упражнение се повтаря по 8 пъти (без точковия масаж). Цикълът упражнения завършва с отпускане на тялото с треперливи движение от главата към краката и обратно. За максимално освобождаване участниците се приканват да извършат това с вик.

Фитнес упражнения

Упражненията са предназначени предимно за жени, но могат да бъда изпълнявани с абсолютен ефект и от мъже. Групата участници се състои от 8-10 души. Участниците са предупредени да бъдат с подходящ екип. Организаторите предоставят на всеки спортна постелка. Упражненията се изпълняват под звуците на музика. Водещият групата (инструктор) показва, като посочва грешките при изпълнение на участниците. Инструкторът периодично обръща внимание на необходимостта от правилно дишане.

Цел:

Участниците в групата да достигнат до убеждението от необходимостта и ползата от правене на упражненията и превръщането им в необходимост за здравословния начин на живот и след приключване на курса.

Продължителност на заниманията : 25-30 минути.

Всяко упражнение се показва от инструктора:

При първо и второ занимание упражненията се показват един път от инструктора и после всички продължават с изпълнението му.

при трето и четвърто занимание всички играят едновременно с инструктора.

При пето и следващи занимания инструктора изпълнява 2-3 пъти упражнението с групата, а след това наблюдава и коригира дишане, темпо и чистота на изпълнението.

Описание на упражненията:

Общо раздвижване с дишане и повдигане на пръсти – 10 пъти.

3 минути (5 мин. за напреднали) бягане на място. Много важно: регулиране на дишането.

Успокояващо дълбоко вдишване и издишване с повдигане на ръцете високо над глава - 10 пъти.

Тилен лег със затворени очи. Постепенно отпускане. Мислено преминаване с отпускане на мускулите от краката към главата и обратно – 5 пъти. Участниците трябва да усетят леко затопляне на тялото.

Тилен лег. На 1 повдигане на събрани крака до 45 градуса със задържане (броене до 10). Връщане в изходно положение. Втори вариант на упражнението – повдигане и разтваряне на краката със задържане по същата схема. Изпълнение на упражнението – 8-10 пъти.

Тилен лег. на 1 сядане със свиване на колене и обхващане с ръце. На 2 обратно в лег със съответното дишане.

Участниците са легнали по корем. На 1 максимално се повдига брадичка с ръце под нея (вдишване). На 2 обратно – в легнало положение (издишване). Упражнението се изпълнява 10 пъти. Втори вариант на упражнението: едновременно с брадичката максимално се повдигат и краката. Упражнението е за напреднали.

От легнало положение по корем свиване на седалищните мускули със задържане на три серии по 10 пъти. Почивка от 15 секунди помежду им. След третото занимание броят на свиванията и разпусканията се увеличава на 15, а за желаещите и на 20.

От легнало положение по корем със свити пред гърдите ръце тялото се приплъзва към долна част до седнало положение с опънати на пода ръце. След това тялото се връща в изходно положение със съответното вдишване и издишване. Упражнението се повтаря 8 пъти.

Положението на тялото е обърнато към постелката с длани и колене на нея. Гърбът е хоризонтално на земята. На 1 гърбът се извива под формата на дъга с вдишване. На 2 връщаме в първоначално положение с издишване. Упражнението носи наименованието „Котешки гръб”. Повтаря се 8-10 пъти.

Изходно положени като в упражнение 10. Последователно повдигане на ляв и десен крак, изправен, горе и назад. Втори вариант на упражнението: на едно – свиване в коляно пред гърди на единия крак, на две – изнасяне на крака високо горе и назад. Упражнението се повтаря 10 пъти.

Положението на тялото е като при предишните упражнения. На едно – кракът се свива в коляното пред гърди. На две – свитият крак се изнася максимално встрани и нагоре. На три – се връща в положение свит под гърди. На четири – се застава в изходно положение. Упражнението се повтаря 6 пъти за всеки крак.

Положение на тялото страничен лег.

Последователни упражнения за крака (за ляв и десен).

Повдигане до вертикално положение на крака и спускане обратно – 8-10 пъти;

Свиване на крака в коляното и хоризонтални махове напред и назад – 8-10 пъти;

Прехвърляне на горния крак отпред-отгоре-отзад и обратно (спрямо долния крак) без докосване на пода – 8-10 пъти;

Свит в коляното горен крак и положен на земята пред долния, долният се повдига възможно най-високо 8-10 пъти;

Свит в коляното горен крак се повдига до вертикално положение и се връща обратно;

Упражненията се правят за левия и десния крак последователно. Те тренират и оформят седалищни мускули, прасец и вътрешна и външна част на бедро.

Упражнението на Клеопатра за красота.

Тялото е коленичило, ръцете са прибрани плътно до тялото. Вдишване и бавен наклон максимално назад. Бавно преброяване до три тялото се връща в изходно положение и се издиша.

Заключително упражнение:

Дълбоко вдишване и издишване за регулиране на кръвното налягане и пулса. Разпускане на тялото с треперливи движения от глава през горни крайници, торс и долни крайници.

Киселото мляко – българския патент за здраве и дълголетие

доц. д-р Анастасия Нейчева

Проучванията ни през последните години показват, че традиционната българска кухня от края на ХІХ век и първата половина на ХХ век е доста близка до т.нар. средиземноморска диета. Нещо повече - традициите на храненето във всички балкански страни подчертават една изключителна близост, което ни дава възможност да говорим за балканска здравословна храна или за балканска диета. Традиционното хранене на балканските страни отговаря на важни критерии за здравословна храна.

Типичен пример за български принос към балканското здравословно хранене е българското кисело мляко. Още Мечников в края на ХІХ век доказва, че в основата на дълголетието на българските планинци стои консумацията на киселото мляко, а проф. Асен Златаров пише: "Киселото мляко е еликсир за дълголетие." Киселото мляко е млечен продукт, който се получава чрез ферментация на мляко. Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко –Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно. Не е възможна ферментация при наличие на само една бактерия. Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията.

Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане. При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.

История на киселото мляко

Липсват точни данни за произхода на българското кисело мляко. Една от теориите за неговото възникване се свързва с траките. Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и тучни пасища. Всичко това допринесло да се развие цветущо овцевъдство. И

поради това основното домашно животно на траките била овцата. Траките забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”.

Друга теория свързва неговото възникване с живота на прабългарите (номадско племе, дошло на Балканите от Азия през 681 г.). Предполага се, че предшественик на киселото мляко е една напитка от ферментирало мляко - кумис (kumis), която прабългарите правели от кобилско мляко. След като се заселили по нашите земи и опитомили овцата започнали да правят „кумис” и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество. Нито една от тези теории не е доказана напълно.

За пръв път българското кисело мляко се споменава в литературата през VIII век под името йогурт. Чингиз хан (1206-1227) използвал киселото мляко за храна в армията и като средство за консервиране на месото. Млякото било запазвано в овчи стомаси. Под действието на наличната микрофлора в млякото протичала млечнокисела ферментация, в резултат на което се получавало киселото мляко. След като го изгребвали, напълвали стомасите отново с прясно мляко, а останалото кисело мляко служело за закваска.

В Западна Европа за пръв път българското кисело мляко се споменава през 1664 г., след като един арменец от Цариград успял да излекува френския крал Людовик XI от неизлечима тогава стомашна болест, като го подложил на диета от българско кисело мляко. В знак на благодарност Людовик разпространил информацията за храната, която го е излекувала из Европа. Затова съвременното кисело мляко в Европа води началото си от българското кисело мляко.

В началото на XX век в най-известния за това време институт „Пастьор” в Париж постъпил на работа големия руски биолог Иля Мечников (1845–1916). Той допуснал, че стареенето на човека е болест като всяка друга. Мечников приема, че белтъчните вещества в дебелите черва загниват, при което се получават токсични амини, вредни за човека. Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите на артериалните стени. В резултат настъпват старчески изменения при хората, които водят към прекомерно ранна смърт. Мечников смятал, че вредното действие на тези микроорганизми би могло да се намали чрез подходящи лактобацили.

Мечников събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България – четирима на 1000 души. Той отдал това на редовното консумиране на българско кисело мляко. Така Мечников пръв поставя строга научна основа за хранителните, диетичните и лечебните свойства на българското кисело мляко и обръща вниманието на световната общественост към него. Убеден в превъзходните качества на българското кисело мляко като хранителен продукт, през последните 10 години от живота си Мечников редовно консумирал българско кисело мляко.

Пръв проучил микрофлората на българското кисело мляко е българинът Стамен Григоров (1878-1945), студент по медицина в Женева. През 1905 г. той я описал като състояща се от една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. През 1907 г. пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus, а кълбовидната - Streptococcus thermophilus.

Микрофлора

Микрофлората на българското кисело мляко е съставена от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

Lactobacillus bulgaricus се отнася към хомоферментативните лактобацили. Бактерийните клетки са пръчковидни, с широчина под 2 мкм. Расте при 45^о C, дори и при 50-53^о C. Не расте при 15^о C. Оптималната температура за растеж е 40-43^о C. Всяко изменение в състава на средата и температурата на култивиране предизвиква промени в морфологичните и физиологичните особености на вида.

Другият компонент на микрофлората в българското кисело мляко е Streptococcus thermophilus. Бактерийните клетки са сферични или овални с диаметър 0,7-0,9 мкм. Разположени са по двойки, в къси и дълги верижки. Оптималната му температура за растеж е между 40 и 45^о C. Расте и при 50^о C, но не и при 53^о C. Не расте под 20^о C.

Произхода на двете бактерии е в растенията. Смята се, че вследствие на контакта на животните с растенията по време на паша, бактериите полепвали по вимето на животното и при доене те попадали в киселото мляко. Така станало възможно образуването на киселото мляко.

Под действието на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus в киселото мляко настъпват промени в млечната захар, в белтъчните вещества и в млечната мазнина и се формират неговия вкус и аромат.

Състав, хранителни, диетични и лечебни свойства

По време на млечнокиселата ферментация микрофлората на българското кисело мляко предизвиква дълбоки промени в състава на млякото. Получените метаболити оказват благотворно влияние и редица здравословни ефекти върху организма на индивида.

Състав

Химичният състав на киселото мляко и промените, които са настъпили под действието на млечнокиселите бактерии, определят хранителната стойност на продукта. По състав киселото мляко наподобява прясното, от което се получава, но в много отношения се различава от него. Химичният състав на отделните видове кисело мляко се опредея от вида на прясното мляко, от породата на животните, от храненето, от прилаганата технология и други.

Хранителна стойност

Хранителната стойност се определя от съдържанието на хранителни вещества и от възможността тези съставки да се използват от организма. Киселото мляко има по-висока хранителна стойност от прясното мляко. Причина за това са настъпилите промени под действието на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Съдържанието на млечната захар в киселото мляко се понижава с 20-30%. Останалото количество млечна захар служи като източник на енергия 4,1 ккал. Киселото мляко е богат източник на калций за задоволяване нуждите на човека. Калцият поддържа възбудимостта на сърдечния мускул. Има изключително голямо значение за правилното функциониране на нервната система. Стимулира действието на жлезите с вътрешна секреция и ускорява съсирването на кръвта. Киселото млякое незаменим източник на калций за хората, които страдат от лактозна непоносимост, както и за жените на средна възраст, които страдат често от деформация на костите поради недостиг на калций.

Подтискащи и тонизиращи свойства

Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus не само повишават хранителната и биологичната стойност на киселото мляко, но му придават и лечебни свойства. Киселото мляко съдържа вещества, които подтискат развитието на редица патогенни и непатогенни микроорганизми. Установено е, че микрофлората на киселото мляко синтезира антибиотични и антимикробни вещества, които действат подтискащо върху микроорганизмите от чревния тракт, особено на гнилостните микроорганизми. Киселото мляко е мощно биологично средство за борба срещу някои хранителни отравяния. Киселото мляко притежава и антиуморно действие, тонизира организма. Спомага и в борбата срещу стомашния и чревния рак, а редовната му консумация намаля риска за появяването на такъв.

Диетични и лечебни свойства

Все повече нараства интересът по отношение на връзката между храната, съдържанието на холестерол в кръвта и сърдечносъдовите заболявания. Храни, които понижават високото съдържание на холестерол в серума на кръвта, са изключително желани. Редовното приемане на кисело мляко намалява значително холестерола в серума на кръвта. Обикновено съдържанието на холестерол значително се понижава в продължение на 7 дни от началото на приемане на киселото мляко. Киселото мляко е ценна добавка в храната на диабетиците, която трябва да бъде с намалено съдържание на мазнина, за да се осигури по-добро понасяне на въглехидратите. Това налага киселото мляко за диабетици да се приготвя от обезмаслено мляко.

При приемането на антибиотици през устата биологичното равновесие в червата се разстройва. В резултат настъпват тежки заболявания на червата. Системното приемане на кисело мляко се отразява изключително благоприятно върху възстановяването на биологичното равновесие на чревната микрофлора. Редовното консумиране на кисело мляко спомага за създаването и поддържането на неспецифични имунологични реакции в организма на човека. Това е от особено значение при приемането на стерилни храни, което се свързва с появата на някои вирусни заболявания, особено на хепатит. Като цяло киселото мляко има имуностимулиращ ефект. Киселото мляко е ефикасно средство против диариите и други стомашно-чревни болести. Помага за главоболието и е особено известно за премахването на махмурлука. И благодарение на всичките си тези лечебни свойства българското кисело мляко допринася за по-бавното стареене на организма.

Киселото мляко като храна за кърмачета

Благотворното въздействие на киселото мляко върху развитието на детския организъм се дължи на по-лесното смилане на киселото мляко и по-лесното му понасяне, по-доброто използване на белтъка, калция и желязото и заради неговите лечебни и тонизиращи свойства. Киселото мляко намира приложение и в животновъдството. Българското кисело мляко е много ефикасно средство за лекуването на стомашно-чревни разстройства и болести при животните. Прибавянето на кисело мляко в храната на животните значително подобрява тяхната имунна система, здравословното им състояние и съответно подобрява качеството на месото и продуктите, които се получават от тях, и се повишава техния прираст.

Кое е и кое не е българско кисело мляко

Българското кисело мляко и щамовете от Lactobacillus bulgaricus са продукти, патентовани в Патентното ведомство на Република България. Производството му се осъществява по БДС 12-82 Мляко кисело българско.

Общи изисквания:

Българското кисело мляко, според определението на БДС 12-82, се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска. Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко. Киселото мляко отговарящо на БДС 12-82 има съответния надпис на опаковката си. Например произведеното от “Данон” не е българско кисело мляко по смисъла на БДС 12-82.

Традиционното българско кисело мляко е уникален продукт заради неповторимия микроклимат на страната, твърдят специалисти от изследователския център в "LB Bulgaricum", държавната фирма, упълномощена да изнася ноу-хауто на киселото мляко. То има свой собствен специфичен вкус и свойства. Кисело е и гъсто, така че когато обърнете бурканчето, млякото се задържа и не пада. "LB Bulgaricum" притежава уникална сбирка от над 700 щама на булгарикус, което й позволява да произвежда различни стартови култури за кисело мляко и да постига различен аромат и гъстота. През последните 30 години фирмата е продала ноу-хауто на киселото мляко на над 20 държави, включително Япония, Германия, Швейцария, Холандия, Франция, Филипините и Австрия.

Булгарикус може да се развива само в България, навсякъде другаде мутира, според изследванията на Георги Георгиев, мениджър на "Лактина", която се занимава с проучване и производство на здравословни храни. Неговият екип открил щамове на булгарикус в почвата, в кората на някои дървета и дори в термитници в някои от регионите с най-чиста природа, например Момчиловци в Южните Родопи. Експериментите показали, че ако дървена пръчка се остави за малко до термитник и след това се потопи в сварено и охладено мляко, то ще ферментира и ще се превърне в кисело мляко - както биха направили и античните сребърни монети.

Световни производители на храни като френския "Данон", швейцарския "Нестле" и японския "Meiji Milk Products" също използват добрата бактерия. Макар местното потребление да е спаднало, България не е готова да се откаже от претенциите си като откривател на киселото мляко. От Министерството на икономиката заявиха пред "Ройтерс" в София, че са поискали от Световната търговска организация (WTO) да предотврати други държави да описват своето кисело мляко като "българско" или "в български стил". В края на своите проучвания екипът на Георги Георгиев заключава: "Това ще бъде храната на новото хилядолетие. Светът буквално полудява по здравословната храна".

Храна върху рецепта: лъжата за киселото мляко

Потребителите трябва да обърнат сериозно внимание на предлаганите млечни храни и напитки с висок прираст, защото са свързани с понятието “здравословен” или “уелнес”. Челното място заемат плодовите кисели млека за пиене с увеличен оборот. От 2006 г. насам френските потребители могат да възстановят разходите за закупуване на киселомлечни напитки, ако представят касова бележка за понижаващи холестерина продукти на фирмата “Danone”, която сключва сделка за партньорство със застрахователната фирма “Allianz”. Отнася се за новата киселомлечната напитка “Danacol” с добавени фитостанол и фитостерин, от която се очаква същия победен поход, както стана с наложилата се вече пробиотична млечнокисела напитка “Actimel”. Агенциите за защита на потребителя не без основание считат подобни сделки за скандални и ориентирани към максимална печалба. Обявените за лекарство хранителни продукти не преминават през никакви клинични тестове, какъвто е случаят с лекарствата. За разлика от тях потребителите поглъщат тази “лечебна храна” сляпо. До ден днешен не е изяснено как точно действат пробиотиците и какво е участието на самия организъм. Замислете се и се усъмнете при твърдения от типа “Actimel активира съпротивителните сили” или “Actimel – ежедневен принос за вашето здраве”, защото много от изследванията са in vitro, в епруветка или с животни и не могат да заменят клиничните тестове с хора. Науката до момента не дава еднозначен отговор на въпроса колко бактерии трябва да се поемат дневно и дали трайната промяна в чревната флора наистина е безопасна. Една две кофички кисело мляко от по 250 грама съдържат достатъчно млечнокисели бактерии – човек всъщност съвсем спокойно може да се откаже от скъпите пробиотични продукти.

България е измислила киселото мляко и е дала на света тайната на дълголетието

Българското кисело мляко е уникален световноизвестен млечнокисел продукт. От дълбока древност то се смята за храна, която поддържа здравето и дълголетието при хората. "Искате да живеете 100 години? Яжте българско кисело мляко!", съветва в заглавие обширен материал на "Ройтерс" във Великобритания (Reuters.co.uk), поместен в рубриката за любопитни новини "Oddly Enough". В репортаж от Момчиловци авторката Анна Мъдева пише, че макар "Lactobacillus bulgaricus" да звучи като ужасна заразна болест, именно това, което то прави с млякото, може да е причината българката Мария Шопова да отпразнува наскоро 100-годишния си юбилей. Но тя не знае, че вероятно дължи дълголетието си на приятелски настроената бактерия, допълва агенцията и продължава: "Това е късмет от Господа", обяснява дълголетничката, която се е хранила основно с млечни изделия, и по-специално с кисело мляко, като е прекарала по-голямата част от живота си в живописното планинско село Момчиловци в Южна България. Балканската държава с гордост смята, че е измислила киселото мляко и е дала на света тайната на дълголетието.

С годишна консумация на мляко по 40 кг на човек от населението (най-висока в света през 80-те години), сега киселото мляко бавно изчезва от народната трапеза с 22 кг/човек през 2001 г. Този спад върви паралелно с упадъка на селскостопанското производство, цитира "Ройтерс" представители на млечната промишленост. Вероятно не е съвпадение и фактът, че броят на столетниците също е спаднал на 187 през 2001 г. при 8 млн. жители, или по-малко от един на 1000 души население, показва статистиката. Стотина години по-рано броят им е бил 4 на 1000, допълва агенцията и припомня "Сега киселото мляко може да се купи от супермаркетите в целия свят, но едва в началото на ХХ век руският учен Иля Мечников прави връзка между него и дълголетието на хората в България. Според учения това се дължало на най-традиционната храна - домашното кисело мляко...". По-късно многобройни научни изследвания в Европа, Япония и САЩ доказали, че бактерията в киселото мляко помага за поддържането на добро здраве, като защитава човешкото тяло от токсини, инфекции, алергии и някои разновидности на рака, продължава "Ройтерс" и разказва: "Историците смятат, че киселото мляко (на англ. yoghurt) е било част от хранителния режим на най-древните жители на България - траките, които били много добри овцевъди. На техния език "yog" значело "гъсто", а "urt" - "мляко", откъдето произлязла и думата "yoghurt" (йогурт).

Трябва да отбележим, че българското кисело мляко е незаменим продукт и ефективно биологично средство за укрепване здравето на населението, само когато неговото производство и качество са в съгласие със съвременните стандарти и под строг хигиенен, микробиологичен и технологичен контрол. Днес се чуват мнения, които препоръчват да не се яде мляко. Млякото не може да бъде вредно съгласно научните изследвания. Има хора, които са чувствителни към млякото, липсва им ензимът лактаза, който разгражда млякото. При консумацията на прясно мляко те се подуват, имат газове. При тях обаче млечнокиселите продукти са подходящи, защото там млечната захар е превърната в млечна киселина. Друг е въпросът за качеството на киселото мляко. Макар че всички български млека се контролират, имат си лабораторен контрол, имат си следене, но е факт че прословутият лактобацилус булгарикус е най-малкото нещо, което е сега в закваската. Има 12 други щама – бифидус eсенсис. Например френският млечен десерт “Данон” няма нищо общо с нашето мляко. Няма научни доказателства, че киселото мляко е вредно. Обратно. Говорим за пробиотиците - те са живи клетки, разни видове щамове, млечнокисели и пр., които подобряват микрофлората на стомашно-чревния канал, който гъмжи от всякаква флора. Киселото мляко има антиканцерогенно действие, хипохолестеролово действие, даже липедемично действие, т.е. смила мазнините, намалява теглото и ред други такива благоприятни ефекти. Киселото мляко е храната на българина и колкото и да го ментосват, то е необходимо и незаменимо.Преди сто години българите са били най-дълголетната нация. На 1 млн. души тогава са се падали 1600 столетници.

Нека да разгледаме, кои храни са недостатъчни на българската трапеза? Ядем достатъчно хляб, но недостатък в храненето на българина е наблягането на белия хляб. Подобрява се и консумацията на плодове и зеленчуци, но не можем да достигнем нивото на консумация отпреди 1989 г. Препоръката е дневните количества да бъдат – 300 г плодове и 300 г зеленчуци, сега – стигаме само по 180-200 г. Ние имахме добра консумация поради простата причина, че националната ни кухня включва манджи, а манжда значи една месна компонента с една зеленчукова. Но сега високата цена на плодове и зеленчуци не позволява да се покриват на 100% от изискваните норми, те покриват само 60% от нашата препоръка. Месото винаги е достатъчно в нашето хранене, но се греши, като консумираме т.нар. едносортно месо – сланина, кокал, кожи и субпродукти, всъщност чистото месо е много малко. Рибата никога не е била достатъчна. Консумираме три пъти по-малко риба на глава от населението отколкото е препоръката – по около 10 г средно на ден, и то за сметка на хора, които са добри консуматори на риба, при препоръка 30 г. дневно. А рибата е основна храна лекарство при профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, както и за подобряване структурата на чернодробния фаренхим.
Яйцата добре присъстват в храненето ни, защото те са най-евтиният пълноценен белтък.От яйцето се ражда живот, то е природно балансирана храна – която има и витамини и минерали,белтъци, мазнини. Холестеролът е налице в жълтъка, но има поне три антихолестеролови фактора, които го извеждат от стомашно-чревния канал. Това са фосфолипидите, които са най-добрият естествен регулатор на нивата на холестерола. Затова яйцата са много добра храна, разбира се, два жълтъка седмично, защото има много ценни аминокиселини в жълтъка, те са сяросъдържащи метионин, холин. Белтъкът на яйцето е най-пълноценната храна.

Трябва да изтъкнем, че по отношение на млякото и млечните продукти - не консумираме достатъчно! При препоръка 400 г мляко (кисело или прясно) и 50 г млечни продукти (кашкавал, сирене, извара), ние имаме в най-добрия случай, наполовина - 200 г дневно (кисело и прясно мляко, и то за сметка на децата и най-възрастните хора) и 30 г млечни продукти.

Не може да подминем мнението на видния български учен проф. Христо Мермерски, който полага у нас началото на едно ново направление известно в западните страни като Antiaging (Забавяне на стареенето), чрез хранене с лечебни и противоракови храни. Според него 70% от населението на света умира от преждевременна смърт следствие на нерационално, нередовно и престъпно отношение към храненето си. За да запазим здравето и младежката си жизненост до дълбока старост трябва да употребяваме храни, които предпазват от такива опасни заболявания като подагра, диабет, язва, инфаркт, инсулт, различните видове рак, атеросклероза и т.н. Той препоръчва поне 2-3 пъти седмично да се прилага следната рецепта, която освен че е лечебна е и сладка: В една кофичка българско кисело мляко се слага 1 супена лъжица чист балкански мед, 30-40 гр. смлени орехови ядки, 1 супена лъжица ябълков пектин, 1 чаена лъжичка канела и 40 капки от прополисова тинктура. Лечебното действие на тези продукти е: българското кисело мляко е най-лесно усвоимата храна, която съдържа 8-те незаменими аминокиселини и 2-те лечебни млечни бактерии; медът съдържа 22 от 24-те жизнено важни микроелементи, витамини и др.; орехът е уникално лекарство за подобряване дейността на мозъка и паметта; пектинът е “метлата” която очиства организма от тежките метали и токсините; канелата понижава кръвната захар, прополисът има антивирусно, антигрипно и антимикробно действие. Всички тези продукти обединени в общ хранителен продукт имат антираково действие и още по-голям оздравителен ефект!

В днешно време, 100 години след хипотезата на Мечников ставаме свидетели на научното разкриване на незаменимите качества на българското кисело мляко, което предизвиква революционни промени в схващанията за този продукт. Нека ги обобщим:

1. Консумирането на кисело мляко забавя стареенето на организма.Микроорганизмите в киселото мляко взаимодействат с чревната флора в стомаха, като атакуват и неутрализират вредните бактерии, които причиняват стареенето. Това откритие е било направено още през 1908 година от руския учен – носител на Нобелова награда, Иля Мечников. Той сравнил данните за продължителността на живота в различни страни и открил, че българите живеят най-дълго. Мечников свързал този факт с редовната консумация на кисело мляко. Теорията на руския академик, която и до днес се ползва с широка подкрепа сред учените е, че стареенето се дължи на натрупването на отровни вещества в организма от действието на гнилостни бактерии в дебелите черва. С годините те предизвикват бавно отравяне и разстройство на нервната система.

2. Млякото и млечните продукти са най-добрият източник на лесно усвоим калций, който е жизнено важен за изграждането на костите и зъбите. Когато в човешкия организъм има недостиг на калций, костното вещество се разрежда и се повишава рискът от фрактури дори и при незначителни травми. Това заболяване на нарича остеопороза и е по-често срещано при жените. Важно е да се контролира количеството на приемания калций по време на целия живот, но най-вече в детска възраст. “Ел Би Булгарикум” произвежда специална серия продукти, обогатени с калций – Тонус.

3. Млечнокиселите бактерии възпрепятстват синтеза на канцерогенни вещества, ограничават мутациите и образуването на ракови клетки. Профилактичното действие на киселото мляко за предотвратяване на развитието на някои видове тумори е доказано при различни научни изследвания. При експериментите е установено, че млечнокиселите бактерии намаляват ракообразуващите вещества и ензими в правото черво, което показва, че те имат потенциал да защитават организма от развитие на рак.

4. Киселото мляко има пробиотично действие – то влияе изключително благоприятно на стомаха и червата. Лечебният му ефект при стомашни проблеми е бил открит още през 16-ти век, когато според историците този познат само в нашите земи продукт е бил пренесен в Западна Европа. В книгата на проф. Христо Чомаков “Българското кисело мляко – здраве и дълголетие” се разказва как един лечител успял да излекува постоянните стомашни оплаквания на френския крал Франсоа Първи като включил в диетата му кисело мляко. Пробиотиците са полезни бактерии, които живеят в червата и подпомагат храносмилането, като в същото време потискат развитието на патогенни микроорганизми. Киселото мляко има прочистващ ефект, то помага и при летни стомашно-чревни разстройства, намалява риска от чревни инфекции. Подпомага поддържането на чревния баланс, когато той е разрушен в следствие на продължителен прием на антибиотици или излагане на радиация. Оказва положителен ефект при запек и някои видове диарии, особено при малките деца. Млечно-киселите бактерии подобряват като цяло храносмилането, стимулират движението на червата и намаляват запека.

5. Млечно-киселите бактерии в киселото мляко помагат за подобряване на имунитета и за успешната ни борба с инфекциите. Живите млечни бактерии, които се съдържат в киселото мляко са мощно оръжие за подкрепа на имунната защитна бариера на червата. Някои продукти, които се образуват от млечно-киселите бактерии (бактериоцини и млечна киселина) също потискат растежа на вредните предизвикващи болести микроорганизми. Киселото мляко помага за сваляне на висока температура. То намалява и алергичните реакции и случаите на свръхчувствителност към млякото и повлиява благоприятно алергичните заболявания.

6. Киселото мляко подпомага превенцията на сърдечно-съдови заболявания. Млечно киселите бактерии имат антисклеротично действие тъй като притежават способността да понижават серумния холестерол. При ферментационните процеси, предизвикани от млечнокиселите бактерии, от белтъците на прясното мляко се образуват биоактивни пептиди, за които е установено, че понижават кръвното налягане и намаляват образуването на кръвни съсиреци. Калцият, на който млякото и млечните продукти са изключително богати, също намалява кръвното налягане. За хората, които вече са развили сърдечно-съдово заболяване е препоръчително да се хранят с нискомаслени млека и бяло саламурено сирене, което съдържа значително по-малко мазнини (19 г на 100 г продукт) от кашкавала, който е с 30 до 60% масленост.

7. Млякото и млечните продукти намаляват риска от развитие на кариеси на зъбите. Прясното мляко има алкална реакция и неутрализира киселините, които се получават при ферментацията на захарите в устата и разрушават емайла на зъбите. Млечнокиселите бактерии в киселото мляко пък потискат развитието на микроорганизмите в устната кухина, които предизвикват ферментацията. Сирената действат защитно поради високото си съдържание на калций, белтък и фосфор.

8. Киселото мляко има антитоксично действие. Неутрализира токсичните продукти, получени при процесите на детоксикация в бъбреците и черния дроб.

9. Прясното мляко и млечните продукти са една от най-пълноценните и балансирани храни, познати на човека. Те са незаменим източник на висококачествен белтък, съдържащ важни аминокиселини, на калций и основен източник на витамини В₂ и А. Когато в човешкия организъм не се доставят достатъчно количество белтъци, се получава т.нар. протеиново-калорийно недохранване. То води до намаляване на имунната защита на организма, повишава риска от инфекции и причинява загуба на мускулна и костна маса. Прясното и киселото мляко, както и бялото саламурено сирене незаслужено се пренебрегват от хората, които се стремят да намалят теглото си. В 100 г краве мляко се съдържат около 66 ккал. Освен това удобството при млечните продукти е, че се предлагат както в пълномаслен, така и в нискомаслен вид.

10. И не на последно място – млечните продукти са изключително вкусни и са неизменна част от националната ни кухня от векове. Те се консумират в натурален вид, както и като част или добавка към разнообразни ястия, салати, десерти и тестени изделия. Киселото мляко е особен повод за национална гордост, защото се смята, че нашите земи са негова родина още от времето на траките. България е дала на света млечнокиселата бактерия Lactobacillus Bulgaricus, нейното откритие за науката и промишлената технология за производство на кисело мляко.

Уеблиография :

http://bg.wikipedia.org/wiki

LOOK WELL /Изглеждай добре/

проф. д-р Ангел Гроздин

Пчелният мед – здраве от природата

Медът в исторически план е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години той се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.

Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива:

- полифлорен (от различни растения);

- монофлорен (предимно от един вид растения).

Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.

Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т. нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.

Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади, като подобрява отделителната им функция и улеснява излъчването на отпадни продукти.

Съдържащите се в меда витамини, макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция Етеричните и смолисти вещества в него имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система и тонизират организма.

От провежданото медолечение зависи и правилния подбор на съответния вид мед за дадено заболяване.

Заболявания	Вид мед
За дихателната система	Високопланинският, ригановият, мащерковият, липовият и др.
За гинекологично болни /трихомонален колпит/	Ливадният мед и от полски и горски цветя
За анемично болни и с профилактична цел	Сортове мед, богати с микроелементи и витамини, като боров, манов и др.
При заболявания, свързани с хиповитаминози	Сортове мед, богати с витамини: ментов, боров, морковен, плодов и др.
За неврогенни и сърдечно-съдови заболявания	сортове мед с по-високо съдържание на етерични масла - лавандулов, валерианов, полски, ливаден и др.
За диабетично болни	Сортове мед, с повече фруктоза и витамини: слънчогледов, акациев, чубриков и др.

За заболявания, при които се разчита на антибактерийното действие на меда, е необходимо да се назначава лечение с този вид, който по данни от бактериологичното изследване има най-високи стойности. Трябва да се изготвя индивидуален план, включващ вида на меда и начина на приложение, дозировка, лечебно-хранителен режим и продължителност на лечението, а при необходимост и комбинация с медикаментозно или физиотерапевтично и природолечение.

Съществено значение за качествата на меда имат и условията, при които медът се съхранява: трябва да е защитен от светлина и влажност, помещението да е сухо и проветриво, с температура под 10 °С.

Медолечение

Важно условие за резултатното медолечение е набавянето на естествено подходящ нектарен пчелен мед, който да не е загряван, да не е подлаган на действието на слънчевите лъчи или съхраняван в топли и влажни помещения. През време на медобера пчелите да не са подхранвани със захар или други сиропи. Преди започване на медолечението трябва да се съобразим с противопоказанията при болни, на които е забранено или ограничено приемане на въглехидрати.

Консумация

Пчелният мед се приема вътрешно по 100 г дневно, разпределен на 3 или 5 приема; ако дозата е по-голяма от 200 г, се смята за нецелесъобразна и вредна. Продължителността на лечението трябва да бъде най-малко 3 месеца. В хода на лечението може да се получат странични явления, които да се проявяват с кожни, дихателни и стомашно-чревни реакции. Те бързо отзвучават след спиране на лечението. Не препоръчваме успоредно с пчелния мед да бъдат назначавани билки или медикаменти.

Пчелни продукти с хранителни и лечебни свойства

Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са:

1. Пчелният мед

2. Пчелният прашец

3. Пчелното млечице

Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид. Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.

Пчелен мед: начин на приложение:

Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица.

Медът да се приема разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис.

Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити). Препоръчително е медът да се приема под формата на гъст воден разтвор.

При открити рани. Медът, да бъде поставен върху раната – това води до прилив на кръв и лимфа. Той предизвиква отделянето на обилен секрет, който почиства раневата повърхност. Към този ефект на механично почистване на раната се добавя и неговото антибактериално действие, както и на съдържащите се в меда флавоноиди, които от своя страна засилват регенеративните способности на клетките. Медът влияе благоприятно на раневия процес на кожата и лигавиците, стимулирайки гранулирането и епителизацията. Лечението се провежда чрез намазване на раната с мед или се правят бани с 30 % воден разтвор на мед. Постига се бързо очистване на раната от гнойната секреция и последващо епителизиране. Епителизиращото и антибиотичното действие на меда се използват и за лечение на възпалителни заболявания на устната кухина и влагалището. Медолечение под форма на смучене на късче озахарен мед или масаж на венците се прилага при пародонтоза.

Въз основа на антибиотичното, противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имуностимулиращото и други въздействия на меда, той е показан като главно или помощно средство при лечението на следните заболявания: стомашно-чревни (стомашна и дуоденална язва, гастрит, колит и запек), дихателни (на горните дихателни пътища), сърдечно-съдови (микрокардиосклероза, хипо- и хипертонии и др.), гинекологични (ерозио на шийката на матката, трихомонално възпаление на влагалището) и др. Препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болни, при неврози, както и за профилактика на различни заболявания.

Многобройните съставки на меда подпомагат функциите на стомашно-чревния тракт, нормализират киселинността, регулират ферментационните процеси, а захарите му се резорбират направо, без да дразнят стомашната лигавица. Начинът на приемане на меда при стомашни заболявания влияе на стомашната киселинност.

Да се приема непосредствено преди ядене, разтворен в студена вода, спомага за повишаване на стомашната секреция и обратно, приемането му 1.30 - 2 часа преди ядене, разтворен в топла вода или отвара от билки, понижава стомашната секреция. Затова болните със стомашна и дуоденална язва следва да приемат меда 1.30 - 2 часа преди ядене.

Медът подобрява перисталтиката на червата и регулирайки изпразването им влияе благоприятно при хроничен запек.

Забележка: Единственото противопоказание за употреба на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите (напр. диабетици), употребата на меда е относително противопоказание.

Пчелният мед действа успокояващо на нервната система. Той може да се използва като помощно средство при неврози, придружени с безсъние. Тогава той се приема 3 часа след вечеря.

Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки.

Пчелен прашец и поленотерапия.

Начин на приложение:

Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Най-голямо количество цветен прашец пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките. Свежият прашец съдържа 25-30% вода и лесно подлежи на разваляне, ако не бъде изсушен своевременно. Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето.

Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично). Добър ефект има при липса на апетит у деца, забавен растеж и забавено никнене на зъбите. Въз основа на неговия хранителен, градивен и противоанемичен ефект, пчелният прашец се прилага при лечение на анемии и заболявания, придружени от анемия. Включва се и в комплексната терапия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактика и лечение на атеросклероза, при чернодробни заболявания (има хепатопротективно и хепаторегенеративно действие), климактерични смущения и др.

При болни с хиперлипидемия след прием на пчелен прашец се установява понижено ниво на серумните липиди, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. При болни с мозъчна атеросклероза се постига субективно подобрение – намаляване на главоболието, подобряване на съня, паметта и общото самочувствие. Предвид на високото съдържание на рутин поленотерапията се препоръчва и като профилактика на мозъчните кръвоизливи. По същата причина се прилага и при хематурия, мелена, метрорагия и др.

Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 г дневно.

Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства.

Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.

Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 г дневно.

Прашецът притежава висока хранителна стойност – на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др. Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма.

За да се предпази от плесенясване, прашецът трябва да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място.

1. Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 г дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене.

2. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 г дневно.

3. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 г дневно.

4. При деца от 3 до 5 години по 5-10 г дневно.

Здравословен прием на пчелен прашец.

Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода.

Да се приема в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.

Пчелно млечице: начин на приложение:

Свежото пчелно млечице има вид на гъста белезникава маса, подобна на сметана със специфична миризма и кисел вкус. На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества, необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини, въглехидрати, липиди, богат спектър от витамини, минерали, а също и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени. Пчелното млечице е особено богато на белтъци, чието съдържание варира от 13 до 30 %. За сравнение – женското мляко съдържа 1,7 %, а кравето – 3,5 % белтъчини. В него са доказани 22 заменими и незаменими аминокиселини. Установено е наличието и на гама – глобулин, който спомага за повишаване на устойчивостта на организма към бактерии, вируси и токсини.

Съдържанието на липиди в пчелното млечице е 5,46 % (женското мляко съдържа 3,5 – 4,4 %, а кравето – 3,5 %), а на въглехидрати 12,7 % (женското мляко съдържа 7,0 %, а кравето – 4,7 %) От витамините в най-голямо количество се съдържат витамините от група В и в по-малки количества витамин С, А, Д и Е. От микроелементите, съдържащи се в млечицето, интерес представляват желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за кръвотворенето. Средните и малки дози от млечицето усилват градивните процеси, ускорявайки обмяната на веществата, а високите (500 – 1000 мг) ги забавят.

Пчелното млечице има изразено противомикробно действие. Доказан е противовирусният му ефект по отношение на грипния вирус, както и противогъбичното му действие. Приемът на пчелно млечице води до общ подем на жизнените сили на организма. Физическият и психическият тонус се подобряват. Повишават се обменните процеси, храненето на тъканите и др., което говори за едно общо стимулиращо въздействие. Тези качества го правят подходящо за приложение при безапетитие, съпровождащо хроничните заболявания, при намаление на защитните сили на организма, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, хроничен запек, неврози, особено придружени с безсъние, при чернодробни заболявания и др. Препоръчва се също при атеросклероза, хипер- и хипотония, ендартерити и атеросклероза на съдовете на долните крайници, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, нарушена лактация, ставни заболявания с възпалителен характер, себорея и др. Установено е, че при болни с диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора. От друга страна е установено, че то повишава способността на скелетната мускулатура да усвоява по-големи количества глюкоза.

Дневната доза на пчелното млечице е различна. Оптималната дневна доза е от 120-180 мг. Някои автори препоръчват 250 мг, а при тежки случаи и до 500 мг дневно. Цялото количество се приема наведнъж (сутрин на гладно) или на два приема – сутрин и на обяд на гладно. Приемането на млечицето вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние. Пчелното млечице влиза в състава на различни козметични кремове и мехлеми за лечение на рани, изгаряния и др.

Противопоказания за лечение с пчелно млечице: са алергията към него, болест на Адисон (хипокортицизъм), остри инфекциозни заболявания и неопластични процеси. Понякога се наблюдават храносмилателни разстройства – коремни болки, повръщане, диария, които при намаляване на дозата или спиране на лечението изчезват.

Масаж с мед

Медолечението включва и един много модерен начин на лечение: масаж с мед при целулит и затлъстяване. Други типично български масажни техники са масажи с поморийска луга, масаж с вино, с мляко.

Терапията се прилага за детоксикация, подхранване и стягане на кожата. Може да се предлага в комбинация със сауна или да се прави с помощта на сауна-одеало. Добре е да се предлага като частичен или като цялостен масаж.

Частичения масаж има за цел лечебен или антицелулитен ефект и продължителност 30-40 мин.

Цялостният масаж със сауна включва дълбоко почистване с прясно изцеден лимонов сок, масаж с мед и завършва с втриване на етеречни масла – продължиталност около 90 мин.

Разходна норма на продукти:

Ø за частичен 250 гр мед,

Ø за цяло тяло 500 гр. мед и 2-3 лимона,

Ø 50 ml масажно масло,

Ø 25 капки етерични масла,

Ø покривен найло

Добър живот чрез пиене на родопски чайове и сокове

проф. д-р ик.н. Асен Конарев,

Маргарита Лозанова

Чаят е топла напитка, с приятен аромат и тонизиращо действие. Това свойство се дължи на съдържащите се в него теин, теобромин и кофеин. Приеман в умерени количества, чаят подобрява дейността на нервната система и сърцето. Той трябва да се съхранява в добре затворени съдове, в сухи и топли помещения, далеч от продукти, отделящи силна миризма.

Запарването на чая трябва да става непосредствено преди поднасянето. Използват се специални за тази цел съдове, като точно се изпълнява технологията в посочените рецепти.

Чаят се поднася с температура около 75°С. Горещата напитка може да се сервира с или без захар, мед или прясно мляко.

Въпреки че много сортове все още се обработват традиционно, начинът, по който ние пием чая, се е променил съществено: в днешния активен свят повечето хора пият чай набързо и едва ли забелязват дали той е масово производство, обикновен чай или качествена смеска с уникално благоухание.

Традиционната чаена церемония започва от:

1. Избора на чаения сервиз и най-добрата възможна кана за чай.

2. Затоплянето на подходящата вода до приготвянето.

3. Сервирането и пиенето на избрания от госта чай.

4. Преоткриване на простото изкуство, отпускането с чаша чай.

Начин на приготвяне:

1. Използва се специален порцеланов чайник, който предварително се затопля (темперира) чрез изплакване с кипяща вода.

2. На дъното на порцелановия чайник се поставя определеното количество чай.

3. Приготвя се кипяща вода в отделен съд.

4. Чаят се залива с кипящата вода, така че да заеме 1/3 част от чайника.

5. Порцелановият чайник се похлупва с капак.

6. Чаят се запарва от 3 до 5 минути.

7. След това се долива чаят с кипяща вода или сварено мляко.

8. Запарката за една чаша да стане - 50 мл.

Чаена церемония (поднасяне на чая)

Мурсалският чай е най-известният родопски чай в България. Латинското му название е Sideritisskardika. Наричат го още махалчив чай, заради приликата му с царевичния кочан. Отглежда се в Триград, Орехово, Мугла, Триград и в Смолян. Известният родопски чай расте по скалисти и варовити места на 1 000 м надморска височина и издържа на много ниски и високи температури.

В Родопите чаят се пие от векове и се счита за лековит. Затова днес родопчани наричат мурсалският чай – чаят на дълголетието, родопската виагра.

В България и Швеция са направени обстойни изследвания на мурсалския чай и е открита съставка, която успешно лекува рака (на простатата) и доказва лечебните му качества. Билката успешно лекува заболявания на сърдечносъдовата и отделителната системи, подобрява тонуса на организма.

Първи вариант - С насипен мурсалски чай.

1. Използват се порцеланови или стъклени чаши.

2. Чашите предварително се затоплят с гореща вода и се подсушават с памучна кърпа.

3. Запарката от чая се налива в чаените чаши.

4. Долива се с кипяща вода или сварено мляко.

5. Сервира се чая.

6. Към чая се предлагат:

- нарязани лимонови резенчета;

- захар;

- мед;

- сварено прясно мляко.

Втори вариант - С пакетиран чай.

1. Използват се порцеланови или стъклени чаши и порцеланова каничка.

2. Чашите предварително се затоплят с гореща вода и се подсушават с памучна кърпа.

3. Пакетираният чай се поставя директно в чаените чаши.

4. В порцелановата кана се налива гореща вода.

5. Чаят се залива с гореща вода или сварено прясно мляко.

6. Пакетчето чай се държи до получаване на желаната концентрация.

7. Сервира се чая.

8. Към чая се предлагат:

- нарязани лимонови резенчета;

- захар;

- мед;

- сварено прясно мляко.

Трети вариант – Приготвяне и сервиране на чай от цвят на липа и мента.

1. Използва се емайлиран или стъклен съд.

2. Цветът от липа или мента се поставя на дъното на използвания съд.

3. Запарва се с определеното количество кипяща вода.

4. Съдът се затваря плътно.

5. След около 3 до 5 минути запарката се прецежда в порцеланова кана за чай.

6. Използват се порцеланови или стъклени чаши.

7. Чашите предварително се затоплят с гореща вода и се подсушават с памучна кърпа.

8. Запарката се налива в чашите за поднасяне.

9. Долива се с кипяща вода или сварено прясно мляко.

10. Сервира се чая.

11. Към чая се предлагат:

- нарязани лимонови резенчета;

- захар;

- мед;

- сварено прясно мляко.

Четвърти вариант – Приготвяне и сервиране на чай от шипкови люспи.

1. Люспите се измиват.

2. Шипковите люспи се поставят в емайлиран или стъклен съд с кипяща вода.

3. Разстоянието между водата и капака на съда трябва да бъде минимално с цел запазване на Витамин С.

4. Съдът се затваря плътно. Темперирането продължава.

5. След като се вари около 20 до 30 минути, отварата се прецежда в порцеланова кана.

6. Използват се порцеланови или стъклени чаши.

7. Чашите предварително се затоплят с гореща вода и се подсушават с памучна кърпа.

8. Чаят се налива в чашите за поднасяне.

9. Сервира се чая.

10. Към чая се предлагат:

- нарязани лимонови резенчета;

- захар;

- мед;

- сварено прясно мляко.

Препоръчителни пропорции за приготвяне

на качествена чаена напитка

Продукти за 10 порции	Брутно тегло (грам)	Нетно тегло (грам)	Готов вид (грам)
Насипен родопски чай	10	10
Пакетиран чай: билков чай: - мурсалски чай; - липов цвят; - мента; - шипкови люспи;	10 броя 30 30 30 20 30
Вода	2 000	2 000
Прясно сварено мляко, мл	573	500
Захар, насипна	100	100
Захар, пакетирана		пожелание
Лимон	105	100
Вода, мл			2 000
Порция чай, мл			200

Прилагането на програмите за детоксикация и редукция чрез пиене на плодови и зеленчукови сокове използват примерните режими за приготвяне и пиене на зеленчукови сокове по програмата в зависимост от сезона. Целесъобразно е да се използват следните схеми за детоксикация, редукция и лечение:

Схеми за прилагане на детоксикация, редукция и лечение със пресни зеленчукови сокове

Проблеми на туристите	Използвани зеленчуци	Съотношения
Алергия	- морков и спанак; - морков, краставици, цвекло; - морков.	10:6 10:3:3 -
Артериосклероза	- морков, спанак; - морков, целина, магданоз, спанак; - морков, цвекло, целина.	10:6 7:4:2:3 8:3:5
Артрит	- грейпфрут; - морков, спанак; - целина; - морков, целина.	- 10:6 - 9:7
Астма	- морков, спанак	10:6
Жлъчка	- морков, спанак; - морков, цвекло, краставици.	10:6 10:3:3
Очни (катаракта и други)	- морков; - морков, спанак.	10:6
Пикочен мехур	- морков, цвекло, краставици; - морков, спанак.	10:3:3 10:6
Черен дроб	- морков, цвекло, краставици; - морков, спанак; - морков.	10:3:3 10:6
Бъбреци	- морков, цвекло, краставици; - морков, спанак.	10:3:3 10:6
Бронхит	- морков, спанак; - морков, глухарчета.	10:6 12:4
Хипертония	- морков, спанак; - морков, цвекло, краставици.	10:6 10:3:3
Диабет	- морков, спанак; - морков, целина, магданоз, спанак.	10:6 7:4:2:3
Сърце	- морков, спанак; - морков, целина, магданоз, спанак.	10:6 7:4:2:3
Проблеми на туристите	Използвани зеленчуци	Съотношения
Затлъстяване	- морков, спанак; - морков; - морков, цвекло, краставици.	10:6 - 10:3:3
Подагра	- морков, спанак; - морков, цвекло, краставици.	10:6 10:3:3
Полиомиелит	- морков, спанак; - морков, целина, магданоз.	10:6 9:5:2
Разрушаване на зъбите	- морков, спанак; - морков, глухарчета, ряпа; - морков.	10:6 11:3:2 -
Варикозно разширяване на вените	- морков, спанак; - морков, целина, магданоз, спанак.	10:6 7:4:2:3
Хемороиди	- морков, спанак; - морков, целина, магданоз, спанак.	10:6 7:4:2:3
Херния	- морков, спанак; - морков.	10:6 -

Един от най-полезните зеленчукови сокове е сокът от моркови. В зависимост от състоянието на човека, прясно изцеденият морковен сок може да се консумира от 0,5 л до 3 или 4 л на ден. Сокът помага за нормализирането на всички системи и органи в организма. Той съдържа най-богатия източник на витамин А, който организмът бързо усвоява. В този сок също така има голямо количество витамини В, С, Д, Е и други витамини. Морковеният сок подобрява апетита, храносмилането и структурата на зъбите.

Препоръчваме да се използват следните режими за приготвяне и пиене на сокове от български и тропически плодове, които са налични в зависимост от сезона.

Схеми за прилагане на редукция, детоксикация и лечение със пресни плодови сокове

Препоръчителни варианти	Използвани плодове	Съотношения мл
За набавяне на дневната доза от витамин С и борба срещу рака	по 1 чаша портокалов сок	70 мл
За укрепване на сърдечния мускул и предпазване от аритмия	кайсиев сок -	без ограничение
За бъбреците и черния дроб и за забавяне на стареенето	сок от ананас - съдържа веществото бромелайн, което е естествено средство,стимулиращо изгарянето на мазнините, затова се включва в диетичните уелнес режими	без ограничение
За изтощена нервна система, за бъбреците и черния дроб,	гроздов сок, защото чисти отровите Освен това гроздовият сок "филтрира" кръвта и намалява холестерола.	без ограничение
За подобряване обмяната на веществата, за възстановяване след болест, за укрепване организма и подобряване на апетита	сок от вишни	без ограничение
Срещу безсънието	сок от грейпфрут - понижава стойностите на кръвното и помага за изчистване на лошия холестерол	без ограничение
Препоръчителни варианти	Използвани плодове	Съотношения мл
При наднормено тегло	Сок от праскови – те са регулатор и са богати на витамин С, РР, Е и Н, каротин, калиеви и калциеви соли. Етеричните масла и плодовите киселини ги правят незаменим регулатор на храносмилателната система. На сутрешната закуска да се дава и парче обезсолено сирене.	без ограничение
За изчистване на токсините	сок от пъпеши	без ограничение
За възпалена жлъчка	лимонов сок	без ограничение