Blog Single

03 юни

Малтийци и гърци най-дебели в Европа

България се присъединява към хартата срещу затлъстяването Започва война срещу излишните килограми Здравни министри и други висши чиновници от 53 европейски страни започнаха вчера да обсъждат в Истанбул мерки срещу затлъстяването на Стария континент. Смята се, че това е един от най-големите проблеми на нашето време, който влошава здравето и изсмуква 6% от разходите за здравеопазване в региона. На тридневния форум в Истанбул, протичащ под мото „Диета и физическа активност за здраве“ ще бъде приета Европейска харта за противодействие на затлъстяването. В нея ще залегнат основните политически принципи за разрешаване на проблема. Подпис под документа ще сложи и заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, който ръководи българската делегация на срещата. Индексът на телесна маса (ИТМ) или Body mass index (BMI) е мярка за съотношението между ръст и тегло. Пресмята се като теглото в килограми се разделя на височината в метри, повдигната на квадрат. Той е предназначен за възрастни – над 18 години. Ако ИТМ (BMI) е до 18,5, се смята, че теглото е поднормено, в границите 18,5 – 25 – нормално, от 25 до 30 – наднормено, а при показател над 30 има затлъстяване. „Затлъстяването в Европа достига размери на епидемия. Броят на затлъстелите се е утроил за последните 20 години“, предупреди миналия месец Световната здравна организация (СЗО). Според нея, ако не се вземат мерки, до 2010 г. затлъстелите сред възрастните ще станат 150 млн. души – т.е. 20% от населението над 18 г. Освен това ще има 15 млн. затлъстели деца и юноши – 10% от хората под 18 г. „В момента 27% от европейските мъже и 38% от жените се смятат за затлъстели в страните от Европейския съюз“, каза еврокомисарят по здравеопазването и защита на потребителите Маркос Киприяну. Според него вече има доказателства, че това вече увеличава сърдечно-съдовите заболявания и диабета. Над 1 млн. смъртни случаи годишно в Европа се дължат на болести, свързани с наднорменото тегло. Според данни на СЗО 20% от децата на Стария континент са с наднормено тегло и техният брой се увеличава с 400 000 годишно. Затлъстяването е по-силно изразено в Южна Европа, където традиционната средиземноморска диета отстъпва пред навлизането на храни с повече мазнини, захар и сол. Според СЗО в Испания, Италия, Португалия и Малта над 30% от децата на възраст от 7 до 11 години са затлъстели. Във Великобритания, Ирландия, Кипър и Швеция те са 20%. А в България, Франция, Полша, Чехия, Унгария, Германия, Дания и Холандия – 10-20%. Според данни на Европейската комисия в Европа най-пълни са малтийците и гърците, а италианците и французите са най-слаби. Иначе като цяло средностатистическият европеец е на ръба да влезе в наднорменото тегло. Средният индекс на телесната маса е почти 25. Най-висок е в Малта – 26,6, Гърция (25,9), Финландия (25,8), Люксембург (25,7), Унгария (25,6), Кипър – (25,6), Литва (25,6), Словения (25,5), Дания (25,5), България (25,5), Великобритания (25,4). Най-нисък индекс имат италианците – (24,3), следвани от хората във Франция – (24,5), Австрия (24,8), Полша (24,8), Холандия (24,9), Словакия (25,00), Белгия (25,1), Латвия (25,1), Естония (25,2), Чехия (25,2). Въпреки данните само 38 процента от европейците признават, че имат излишни килограми, показва анкетата на Евробарометър сред около 1000 души във всяка от 25-те държави от ЕС, България, Румъния, Хърватия и Турция. Повечето изтъкват като причина заседналия живот. Две трети от европейците смятат, че е лесно да си осигурят здравословна диета. Но не и българите, сред които само 25% мислят, че е така. За Хърватия процентът е 39, за Румъния – 58, а за Турция – 67. В седем от 10-те нови членки на ЕС под 50% смятат, че е лесен достъпът до здравословна храна. В отговор на въпроса дали са се натоварвали активно през последните 7 дни чрез спорт или на излети, само 3% от българите, 4% от италианците и 5% от гърците казват „да“. Този процент е значително по-висок в други страни – Люксембург (26%), Финландия (24%), Германия (24%). Изобщо не се натоварват чрез спорт или туризъм 59% в Хърватия, 54% в Португалия и Турция, 52% в Румъния и 36% от българите.

Related Posts

Leave A Comment

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате нашата Политика за поверителност. Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close