Пчелният мед – здраве от природата – продължение

Пчелен прашец и поленотерапия.

Начин на приложение:

Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Най-голямо количество цветен прашец пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките. Свежият прашец съдържа 25-30% вода и лесно подлежи на разваляне, ако не бъде изсушен своевременно. Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето.

Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично). Добър ефект има при липса на апетит у деца, забавен растеж и забавено никнене на зъбите. Въз основа на неговия хранителен, градивен и противоанемичен ефект, пчелният прашец се прилага при лечение на анемии и заболявания, придружени от анемия. Включва се и в комплексната терапия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактика и лечение на атеросклероза, при чернодробни заболявания (има хепатопротективно и хепаторегенеративно действие), климактерични смущения и др.

При болни с хиперлипидемия след прием на пчелен прашец се установява понижено ниво на серумните липиди, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. При болни с мозъчна атеросклероза се постига субективно подобрение – намаляване на главоболието, подобряване на съня, паметта и общото самочувствие. Предвид на високото съдържание на рутин поленотерапията се препоръчва и като профилактика на мозъчните кръвоизливи. По същата причина се прилага и при хематурия, мелена, метрорагия и др.

Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 г дневно.

Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства.

Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.

Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 г дневно.

Прашецът притежава висока хранителна стойност – на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др. Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма.

За да се предпази от плесенясване, прашецът трябва да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място.

1. Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 г дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене.
2. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 г дневно.
3. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 г дневно.
4. При деца от 3 до 5 години по 5-10 г дневно.

Здравословен прием на пчелен прашец.

Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият  от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода.

Да се приема в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.

Пчелно млечице: начин на приложение:

Свежото пчелно млечице има вид на гъста белезникава маса, подобна на сметана със специфична миризма и кисел вкус. На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества, необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини, въглехидрати, липиди, богат спектър от витамини, минерали, а също и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени. Пчелното млечице е особено богато на белтъци, чието съдържание варира от 13 до 30 %. За сравнение – женското мляко съдържа 1,7 %, а кравето – 3,5 % белтъчини. В него са доказани 22 заменими и незаменими аминокиселини. Установено е наличието и на гама – глобулин, който спомага за повишаване на устойчивостта на организма към бактерии, вируси и токсини.

Съдържанието на липиди в пчелното млечице е 5,46 % (женското мляко съдържа 3,5 – 4,4 %, а кравето – 3,5 %), а на въглехидрати 12,7 % (женското мляко съдържа 7,0 %, а кравето – 4,7 %) От витамините в най-голямо количество се съдържат витамините от група В и в по-малки количества витамин С, А, Д и Е. От микроелементите, съдържащи се в млечицето, интерес представляват желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за кръвотворенето. Средните и малки дози от млечицето усилват градивните процеси, ускорявайки обмяната на веществата, а високите (500 – 1000 мг) ги забавят.

Пчелното млечице има изразено противомикробно действие. Доказан е противовирусният му ефект по отношение на грипния вирус, както и противогъбичното му действие. Приемът на пчелно млечице води до общ подем на жизнените сили на организма. Физическият и психическият тонус се подобряват. Повишават се обменните процеси, храненето на тъканите и др., което говори за едно общо стимулиращо въздействие. Тези качества го правят подходящо за приложение при безапетитие, съпровождащо хроничните заболявания, при намаление на защитните сили на организма, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, хроничен запек, неврози, особено придружени с безсъние, при чернодробни заболявания и др. Препоръчва се също при атеросклероза, хипер- и хипотония, ендартерити и атеросклероза на съдовете на долните крайници, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, нарушена лактация, ставни заболявания с възпалителен характер, себорея и др. Установено е, че при болни с диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора. От друга страна е установено, че то повишава способността на скелетната мускулатура да усвоява по-големи количества глюкоза.

Дневната доза на пчелното млечице е различна. Оптималната дневна доза е от 120-180 мг. Някои автори препоръчват 250 мг, а при тежки случаи и до 500 мг дневно. Цялото количество се приема наведнъж (сутрин на гладно) или на два приема – сутрин и на обяд на гладно. Приемането на млечицето вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние. Пчелното млечице влиза в състава на различни козметични кремове и мехлеми за лечение на рани, изгаряния и др.

Противопоказания за лечение с пчелно млечице: са алергията към него, болест на Адисон (хипокортицизъм), остри инфекциозни заболявания и неопластични процеси. Понякога се наблюдават храносмилателни разстройства – коремни болки, повръщане, диария, които при намаляване на дозата или спиране на лечението изчезват.

 

 Масаж с мед

Медолечението включва и един много модерен начин на лечение: масаж с мед при целулит и затлъстяване. Други типично български масажни техники са масажи с поморийска луга, масаж с вино, с мляко.

Терапията се прилага за детоксикация, подхранване и стягане на кожата. Може да се предлага в комбинация със сауна или да се прави с помощта на сауна-одеало. Добре е да се предлага като частичен или като цялостен масаж.

Частичения масаж има за цел лечебен или антицелулитен ефект и продължителност 30-40 мин.

Цялостният масаж със сауна включва дълбоко почистване с прясно изцеден лимонов сок, масаж с мед и завършва с втриване на етеречни масла – продължиталност около 90 мин.

Разходна норма на продукти:

Ø     за частичен 250 гр мед,

Ø     за цяло тяло 500 гр. мед и 2-3 лимона,

Ø     50 ml масажно масло,

Ø     25 капки етерични масла,

Ø     покривен найлон