Blog Single

04 май

Пчелният мед – здраве от природата

image-2проф. д-р Ангел Гроздин

 

Пчелният мед – здраве от природата

 

Медът в исторически план е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години той се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.

Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива:

– полифлорен (от различни растения);

– монофлорен (предимно от един вид растения).

Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.

Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т. нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.

Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади, като подобрява  отделителната им функция и улеснява излъчването на отпадни продукти.

Съдържащите се в меда витамини, макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция Етеричните и смолисти вещества в него имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система и тонизират организма.

 

От провежданото медолечение зависи и правилния подбор на съответния вид мед за дадено заболяване.

 

Заболявания Вид мед
За дихателната система Високопланинският, ригановият, мащерковият, липовият и др.
За гинекологично болни /трихомонален колпит/ Ливадният мед и от полски и горски цветя
За анемично болни и с профилактична цел Сортове мед, богати с микроелементи и витамини, като боров, манов и др.
При заболявания, свързани с хиповитаминози Сортове мед, богати с витамини: ментов, боров, морковен, плодов и др.
За неврогенни и сърдечно-съдови заболявания сортове мед с по-високо съдържание на етерични масла – лавандулов, валерианов, полски, ливаден и др.
За диабетично болни Сортове мед, с повече фруктоза и витамини: слънчогледов, акациев, чубриков и др.

 

За заболявания, при които се разчита на антибактерийното действие на меда, е необходимо да се назначава лечение с този вид, който по данни от бактериологичното изследване има най-високи стойности. Трябва да се изготвя индивидуален план, включващ вида на меда и начина на приложение, дозировка, лечебно-хранителен режим и продължителност на лечението, а при необходимост и комбинация с медикаментозно или физиотерапевтично и природолечение.

Съществено значение за качествата на меда имат и условията, при които медът се съхранява: трябва да е защитен от светлина и влажност, помещението да е сухо и проветриво, с температура под 10 °С.

 

Медолечение

Важно условие за резултатното медолечение е набавянето на естествено подходящ нектарен пчелен мед, който да не е загряван, да не е подлаган на действието на слънчевите лъчи или съхраняван в топли и влажни помещения. През време на медобера пчелите да не са подхранвани със захар или други сиропи. Преди започване на медолечението трябва да се съобразим с противопоказанията при болни, на които е забранено или ограничено приемане на въглехидрати.

 

Консумация

Пчелният мед се приема вътрешно по 100 г дневно, разпределен на 3 или 5 приема; ако дозата е по-голяма от 200 г, се смята за нецелесъобразна и вредна. Продължителността на лечението трябва да бъде най-малко 3 месеца. В хода на лечението може да се получат странични явления, които да се проявяват с кожни, дихателни и стомашно-чревни реакции. Те бързо отзвучават след спиране на лечението. Не препоръчваме успоредно с пчелния мед да бъдат назначавани билки или медикаменти.

 

Пчелни продукти с хранителни и лечебни свойства

Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са:

  1. Пчелният мед
  2. Пчелният прашец
  3. Пчелното млечице

 

Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид. Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.

Пчелен мед: начин на приложение:

Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица.

Медът да се приема разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис.

Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити). Препоръчително е медът да се приема под формата на гъст воден разтвор.

При открити рани. Медът, да бъде поставен върху раната – това води до прилив на кръв и лимфа. Той предизвиква отделянето на обилен секрет, който почиства раневата повърхност. Към този ефект на механично почистване на раната се добавя и неговото антибактериално действие, както и на съдържащите се в меда флавоноиди, които от своя страна засилват регенеративните способности на клетките. Медът влияе благоприятно на раневия процес на кожата и лигавиците, стимулирайки гранулирането и епителизацията. Лечението се провежда чрез намазване на раната с мед или се правят бани с 30 % воден разтвор на мед. Постига се бързо очистване на раната от гнойната секреция и последващо епителизиране. Епителизиращото и антибиотичното действие на меда се използват и за лечение на възпалителни заболявания на устната кухина и влагалището. Медолечение под форма на смучене на късче озахарен мед или масаж на венците се прилага при пародонтоза.

Въз основа на антибиотичното, противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имуностимулиращото и други въздействия на меда, той е показан като главно или помощно средство при лечението на следните заболявания: стомашно-чревни (стомашна и дуоденална язва, гастрит, колит и запек), дихателни (на горните дихателни пътища), сърдечно-съдови (микрокардиосклероза, хипо- и хипертонии и др.), гинекологични (ерозио на шийката на матката, трихомонално възпаление на влагалището) и др. Препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болни, при неврози, както и за профилактика на различни заболявания.

Многобройните съставки на меда подпомагат функциите на стомашно-чревния тракт, нормализират киселинността, регулират ферментационните процеси, а захарите му се резорбират направо, без да дразнят стомашната лигавица. Начинът на приемане на меда при стомашни заболявания влияе на стомашната киселинност.

Да се приема непосредствено преди ядене, разтворен в студена вода, спомага за повишаване на стомашната секреция и обратно, приемането му 1.30 – 2 часа преди ядене, разтворен в топла вода или отвара от билки, понижава стомашната секреция. Затова болните със стомашна и дуоденална язва следва да приемат меда 1.30 – 2 часа преди ядене.

Медът подобрява перисталтиката на червата и регулирайки изпразването им влияе благоприятно при хроничен запек.

Забележка: Единственото противопоказание за употреба на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите (напр. диабетици), употребата на меда е относително противопоказание.

Пчелният мед действа успокояващо на нервната система. Той може да се използва като помощно средство при неврози, придружени с безсъние. Тогава той се приема 3 часа след вечеря.

Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки.     следва продължение…

Related Posts

Leave A Comment

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате нашата Политика за поверителност. Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close